Търновски митрополит Климент

«Българският народ не може да се отрече от своето минало, от своята история»

(Писмо до министра на външните дела и изповеданията, №425 от 12 октомври 1888 г.)

Господине министре!

Навреме получихме конфиденциалното Ви отношение от 20 септемвр[ий] т. г. под №6408, с което, като ни напомнювате окръжното си от 5 февруар[ий] т. г. под № 729 и като казвате, че въпреки това окръжно ний според сведенията, които министерството имало, споменували сме при богослужението чужди владетели, приканвате ни да имаме пред вид съдържанието на казаний циркуляр (№ 729) и ни внушавате, че в противен случай министерството щяло да размисли за вземание съответствующи мерки.

В отговор на това имаме чест да Ви явим, господине министре, че съжаляваме твърде много, задето са Ви съобщавали и съобщават неверни сведения по този случай. Ний, както имахме случай да явим на г-на търновский окр[ъжен] управител с отношението си от 9 януарий т. г. под № 6 (препис от което прилагаме при настоящето си), не сме никогаж споменували и не споменуваме в церковните молитвословия никой чужд на държавата владетел като владетел на България (защото като такъв, т. е. като държавен глава, ний сме споменували и споменуваме българският княз), но сме споменували и споменуваме като покровител на България владетелят на онзи велик и братски нам по кръв и по вяра народ, който, както и сами Вий много добре знаете, положи толкова много старания, показа толкова много братска любов и направи толкова големи жертви както за умственото пробуждание, така и за освобождението на народът ни от многовековното тежко робство. Ний и тука, в Търново, много години наред, та и през всичкото време на пребиванието ни в София — като екзархийский делегат и управляющий Софийската епархия, — споменували сме в церковните молитвословия след владетелят на България и владетелят на рускийт народ — като покровител на България, както сме споменували и покойнийт цар Освободител на същийт този велик народ, като освободител на България. Така правиме и сега.

Казвате в циркуляра си № 729 и приповтаряте и в конфиденциалното си отношение № 6408, че имало оплаквание от страна на православното население, задето някои духовни пастири си дозволявали да споменуват при богослужението чужди за държавата владетели. Ще си дозволим като българин и като служител на православната българска церква да Ви заявим, господине министре, с всичката откровеност, каквато съзнаваме, че тряба да има всеки един истински служител на народът и на церквата си към правителството на страната, че ний не се никак съмняваме, какво, ако е имало и има оплаквания, тези оплаквания или не са от страна на православното българско население, или не са затуй, дето при богослужението, след като се споменува българският княз като държавен глава и владетел на България, споменува се и владетелят на руският народ като покровител. Ако Ви са доставени сведения, противни на това, което ний утвърждаваме, тези сведения не са истински и те вероятно са доставени с цел, за да се държи правителството в заблуждение относително истинските чувства на православното българско население и въобще на целият български народ.

Но и сами Вий, господине министре, не можете да се не съгласите, че българският народ не може да се отрече от своето минало, от своята история. Вий не можете отрече, че този народ има в себе си достаточно нравствени сили и достаточно самоуважение, за да не забрави дека е намирал той опора и насърчавание в борбата за съществуванието си през тежките векове на своето робство, да не забрави и онези жертви, които от страна на великия руски народ се направиха както за умственото негово пробуждание, така и за отмахнуванието на петвековното му робство; не ще да отречете вероятно и това, че у българският народ има и достаточно благородство, за да бъде той признателен за доброто, което така братски му е направено, има у него и достаточно здрав смисъл, за да разбира много вярно, че за запазванието на неговото съществувание, на неговата истинска свобода и независимост, за осигурявание на неговото трайно и честито бъдеще като народ самостоятелен, за укрепявание на самият държавен престол и корона необходимо му е да бъде той в добри отношения с тези, които са му спомогнали при пробужданието му и които са го освободили. А такива високонравствени и исторически връзки, които свързват два братски народи, каквото и да се казва, каквото и да се прави не могат и няма да се унищожат.

На основание на всичко това ний сме напълно уверени, господине министре, че Вий не можете да се съмнявате какво православното българско население, та и въобще целият български народ не се оплаквал никогаж, задето при богослужението се е споменувал и споменува след владетелят на България и владетелят на руският народ като покровител толкоз повече, че такова споменувание не е нищо друго освен смирено и благочестиво изказвание на онази дълбока признателност, която българският народ не може да не питае към великият руски народ, и че освен туй с такова споменувание не се прави никакво престъпление, няма от него никаква опасност нито за короната, нито за държавата, нито за настоящето, нито за бъдещето на народа. Служителите на православната българска церква са длъжни да възнасят — и тайно, и велегласно — молитви към Бога за държавний глава, за целият народ, а тъй също и за благодетелите.

Колкото за това, дето както в циркулярът си № 729, така и в отношението си № 6408 казвате, че е имало оплаквания и задето уж някои духовни пастири си дозволявали да държат в церквите проповеди с политически характер и приканвате да се не държат такива проповеди относително това, ако то се отнася и до нас, ний не можем, господине министре, да кажем друго, освен което казахме и на г-на търновский окр[ъжен] управител в споменатото си по-горе отношение до него под № 6, а именно: „Високо заявяваме, че безсъвестно е излъгал онзи, който е съобщил, че сме държали или държим в церквите проповеди с политически характер. Нашата длъжност, от която никогаж няма да се отклоним, е да проповядваме словото Божие, да поучаваме на добро, на благочестие, на търпение, да утешаваме и насърчаваме в злочестините, да изобличаваме лъжците, клеветниците, безчестните, развратниците, да бичуваме неуморно пороците в какъвто вид и от когото и да се вършат те. Така сме правили досега, така ще правим и занапред. Не сме криви ний, ако на някого не аресват нашите проповеди, другий ги тълкува по своят кеф, а третий ги взема върху си. Церковната проповед не става за угодата на тогоз и оногоз...“

Дозволихме си, господине министре, да Ви дадем с пълна откровеност надлежните разяснения в отговор както на циркулярът Ви № 729, така и на отношението Ви № 6408, защото съзнаваме, че откровеността към правителството на страната е свещена длъжност на всеки българин, а особено на един смирен служител на православната българска церква.

Внушавате ни с отношението си № 6408, че ако не се съобразим с циркулярът № 729, министерството щяло да размисли за вземание съответствующи мерки. Ний не допущаме, господине министре, и мисълта, че почитаемото министерство ще вземе каквито и да е мерки против нас както за церковните ни проповеди, така и затова, дето, след като споменуваме при богослужението държавният глава като владетел на България, споменуваме и владетелят на руският народ като покровител. Такава мисъл ний считаме оскърбителна за правителството, защото с проповедите си, които никогаж не са имали нещо против правителството, и със споменуванието при богослужението владетелят на руският народ като покровител, ний изпълняваме една от належащите наши обязаности: да проповядваме словото Божие и да се молим — тайно и велегласно — за държавний глава, за българский народ, както и за благодетелите, особено на народът.

Впрочем, ако — паче чаяние — намерите за нужно и справедливо да вземете каквито да е мерки против нас, ний ще да си останем спокойни, защото съвестта ни е била и е чиста, че сме си изпълнявали и изпълняваме длъжността, наложена нам от званието ни.

† Митрополит Климент

Бележки:

АБАН, ф. 54, арх. ед. 250, препис. Писмото е адресирано: „До Господина министра на вънкашните дела и изповеданията. В София“.

Извлечено от: Литературен архив т. V, Из архива на Васил Друмев — Климент Търновски. Ръкописи, материали и документи. Подбрал и подготвил Дочо Леков. С. 1973. Изд. на БАН., стр. 227—229


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://petkohinov.com/). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.