Търновски митрополит Климент

Никой закон в държавата не дава на никое общинско управление да посяга на правата на църквата

(Писмо до министъра на външните дела и изповеданията, №202 от 18 май 1888 г.)

До министра на външните дела и изповеданията

№ 202
18-й май 1888 год.,
г. Търново

Господине министре!

На 21 априлий т. г. късно вечер г-н Търновский околийский началник дохожда в митрополията устно какво бил изпратен от г-на Търновский окръжен управител да ми каже, че вследствие някакво си постановление на Търновското градско общинско управление забранявало ми се да служа по градските в Търново церкви. Аз го помолих да съобщи комуто тряба, че тъй като архиереите на православната церква, за да служат или не в церквите, могат да получават заповеди само от своето върховно началство, което е Св. българский синод, аз ще служа в която церква се окаже нужда, а тъй също и когато християните ми пожелаят.

На другият ден, на 22-й речений месец, господин Търновский окръжен управител с отношение от съща дата под № 3914 съобщи ми, че понеже не съм излязъл да посрещам заедно с другото духовенство Н. Ц. Височество при арката, Търнов[ското] град[ско] общин[ско] управление в извънредното си заседание, държано на 21-й речeний месец, направило постановление под № 37, че ми се забранява да свещенодействувам по градските в Търново церкви и поискало да се потвърди това постановление от надлежното министерство. Съдържанието на това постановление, като се е съобщило от г-на окръжний управител на министерството на вънкашните дела и изповеданията, реченото министерство благоволило телеграфически да подтвърди това постановление и да заповяда на г-на управителя да ми яви, че ми се възбранява да свещенодействувам по градските церкви в Търново до второ разпореждание.

Вие сами ще се съгласите, г-не министре, че както казаното постановление на Търнов[ското] град[ско] общин[ско] управление, така и запрещението от страна на почитаемото министерство на вънкашните дела и изповеданията да свещенодействувам не само не се основават на никой закон в страната, но са нарушение на церковните канони, нарушение и посегателство, както и стъпквание правата на господствующата в България православна българска церква. От никой закон в държавата не се дава на никое общинско управление да посяга на правата на церквата, нито да си налага волята и прищевките на християните в техните религиозни потребности и желания, нито пък да изнасилва техните религиозни чувства. Тъй също не вярвам да има закон в държавата ни, по който гражданската власт да се поставя на мястото на церковната власт, да усвоява на нея само (на церковната власт) принадлежащи права и да налага на церковните служители церковни наказания.

Ако аз, г-н министре, като Търновски митрополит съм направил церковно престъпление, гражданската власт, която има върховният надзор върху изпълнението на всичките закони (макар и церковни) в страната, можеше да иска наказанието ми от церковното началство, което е единствената компетентна власт да съди и отсъжда церковните служители за церковни престъпления. Ако ли съм направил гражданско или политическо престъпление, гражданската власт можеше чрез надлежните съдилища и по установените от екзархийский устав ред (или пък и направо, ако считаше за нужно да упражни произвол) да ми наложи гражданско наказание. Но да налага церковно наказание, каквото е забраняванието да свещенодействувам по градските в Търново церкви, гражданската власт е нямала и няма никак право. Да се допусне, че тя е имала и има това право, трябало би същевремено да се допусне, че няма церковно началство на българската православна церква, че тая церква, припозната за господствующа в страната от основният закон, няма никакви права. Но да се допуска такова нещо едва ли се би съгласило и Вие, г-не министре, защото, слава Богу, досега с никой още закон не се е постановило, че у нас наместо Св. синод на българската церква се поставя министерството на вънкашните дела и изповяданията или някой окръжен управител, или някое общинско управление, а наместо церковни права, осветени от церковните канони и припознати от основният наш закон, поставя се волята на известно министерство, както и волята и прищевките на това или онова общинско управление.

На основание на всичко това Вие лесно ще разберете, г-не министре, че аз не можах и не мога да се съобразя нито с казаното постановление на Търнов[ското] град[ско] общин[ско] управление, нито с казаната заповед на министерството на вънкашните дела и изповеданията, за които ми се съобщаваше в споменатото по-горе отношение на г-на Търнов[ски] окр[ъжен] управител. Нито едното, нито другото бяха основани на някой закон. А като нарушение на церковните канони, а също и като посегателство на правата на церквата ни, както и изнасилвание на религиозното настроение и религиозните чувства на населението, аз в качеството си на церковен служител и Търновский митрополит не можах и не мога да ги считам обязателни за себе си.

Поради това аз както във великият петък и великата (страстна) събота, а така и в неделя на светлото Христово възкресение служих в митрополската церква, дето по стар обичай през подобни високорелигиозно тържествени дни се черкуват всичките християни от махалата, наречена „Долня махала“ и заедно с всички тия благочестиви християни и с много други надошле от другите махали, направих възкресение Христово. Тъй също и през светлата седмица еднаж-дваж служих в Долне махаленската церква „Успение Пресв. Богородици“. Така също и когато на 8-й т. м. благочествите православни християни от махалата и церквата „Св. Атанас“ пожелаха и ме поканиха да се помоля с тях заедно и да отслужа божествената литургия в церквата им на 11-й т. м. по случай храмовият им празник, аз приех поканата. Но тука се намесиха търновските полицейски власти и не допуснаха да се изпълни толкова законното религиозно желание на християните, нито меня да изпълня своите архиерейски обязаности.

Като Ви съобщавам за всичко това, г-н министре, аз считам за своя длъжност да Ви явя, че високо протестирам срещу подобни произволи и срещу подобни незачитания правата на церквата, а тъй също и срещу безцеремонното оскърбявание на церковните служители и беззаконието изнасилвание религиозните права и чувства на християните ми.

Търнов. митрополит Климент

Бележки:

АБАН, ф. 54, арх. ед. 250, препис.

Писмото е адресирано: „До Господина министра на вънкашните дела и изповяданията. В София“.

Извлечено от: Литературен архив т. V, Из архива на Васил Друмев — Климент Търновски. Ръкописи, материали и документи. Подбрал и подготвил Дочо Леков. С. 1973. Изд. на БАН., стр. 221—223 .


© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://petkohinov.com/). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.