Търновски митрополит Климент (Друмев)

Духовното единство на българите

(Писмо до княз Дондуков-Корсаков от 1878-79 г.)
Великите жертви, що направи Русия за нашето освобождение, налагат на всеки българин свещена обязаност да съдействува с всичките си сили, за да се покаже нашият народ — съгласно с желанието на великият цар Освободител — достоен на свободата си. Тази свещена обязаност лежи преимуществено на нас, духовните, на които Всеблагий Бог благоволил да вручи браздите на духовното управление на народът ни. Като съзнаваме това дълбоко, а също и тежката отговорност и за най-малкото нерадение от наша страна в това отношение, ний се решаваме да представим на вниманието на Ваше Сиятелство следующето:

Ние сме напълно убедени, В. Сиятелство, че подобрението на нравственорелигиозният живот на народът ни съставлява една от главните и крепките основи за неговото преуспявание във всяко друго отношение и че за нас, българете, е необходимо сега да се употребят усилия за постигванието на едно такова улучшение. Нашият народ всякогаж е бил благочестив и набожен, но в тежката и продължителна борба негова с гръцкото духовенство за църковната ни независимост употребяваха се понякогаж такива приеми, които, ако и не поколебаха, поне доста ослабиха неговата религиозна чистота, особено под влиянието на католишката и протестантска пропаганди, които през времето на казаната борба имаха възможност свободно и успешно да развиват деятелността си. Това дълбоко наскърбяваше по-добрите хора на България, които обаче се утешаваха с надежда, че когато от борбата се постигне желаният резултат, народното духовенство, окружено от любовта на народът, ще успее да поправи туй временно, но неизбежно зло. Благодарение на постоянството на народът ни и на нравствената поддържка на Русия желаният резултат се постигна: българската църковна независимост се възстанови във форма на екзархия. Истина, че екзархията ни не можа напълно да направи онова, което беше потребно да се направи за нравствено-религиозното подобрение на народът ни, защото не само че делото беше трудно и искаше много време, но и политическите условия, при които възникна и съществуваше българ[ската] екзархия, бяха неблагоприятни. При всичко това тази екзархия можа да съдействува на нравствено-религиозното улучшение на народът ни поне с това, че тя, като се управляваше от устав, изработен от самият народ, стана център на нравствено-религиозното единство на всичките българе и като запази — ако и да срещаше големи спънки даже и от страна на някои българе — целостта на този устав и на своята независимост против посегателствата, които нееднъж се правиха от страна на бившето турско правителство, с това самото тя съдействува да укрепне в народът ни чувството и на единството му, и на нравствено-религиозната му независимост. Но делото далеко не беше свършено.

При началото на великата борба на Русия за българската независимост заплашителният натиск на произволът на турското правителство успя да наруши църковният ни устав и следователно да турне в опасност църковната ни независимост. Народът може би ще има лоши сетнини за нейният авторитет.

От друга страна, има и други въпроси, които по своята важност за настоящото и бъдущето на нашата църква налагат необходимост по-скоро да се решат и да се решат със съгласието на Църквата и на народът ни. Един от тези въпроси е схизмата. Ако и безправедно обявена от гръцката патриаршия, тази схизма причини много зло на Църквата ни, беше голяма спънка на успехът ù и извор на безредици и безпокойства в църковнонародният ни живот. Тя, подпомагана и от много други неблагоприятни за нас условия, не даде възможност на нашата църква да влезе в правилни сношения с другите православни църкви. А между това и интересът на църквата, и на народът и евангелската любов изискват, щото нашата църква да влезе в правилни сношения и да има единение с всичките други православни църкви. Необходимо е прочее Църквата ни да обмисли като как може успешно да се постигне това единение.

Другият, тоже от голяма важност въпрос, който такожде изисква колкото е възможно по-скоро да се изравни, е духовното единство на всичките българе. Като са дълбоко чувствували, че спасението на народът ни е в единството му, българете най-много са треперели над това единство; те са (1) предпочитали да претърпят всякакви несгодности за запазванието на това единство; те са се отказвали от всичките изгодности, що им се даваха и обещаваха и от католици, и от протестанти, и с всичките си сили са отблъсвали унии с кои да е чужди на Православието християнски изповедания, без да гледат на натискът, а понякогаж и на заплашванията на бившето си правителство. Благодарение Богу, това единство се запази и укрепна като намери център и опора в Църквата. Сега тялото на България се разпокъса политически и се явява страх да не би чрез това и духовното му единство да се е турнало в голяма опасност. Въпросът, „какво ще стане сега с българската екзархия“, интересува сега мало и голямо у нас и заплашва всички, понеже е неизвестно какво решение ще вземе той. От друга страна, не малко страх ни задава и вероятността, че другите християнски неправославни вероизповедания не ще се откажат от [това] да употребят усилия, за да обърнат в своя полза туй политическо разкъсвание на българете и да ги разпокъсат духовно. Тази застрашителна вероятност се обръща у нас почти в увереност, като си помислим, че онези части на българете, що остават под турско иго, отчаяни за своето политическо единство, отчаяни и от своето положение, могат да се отчаят и за духовното си единство, и сами да пожелаят да прегърнат уния с кое да е от другите неправославни вероизповедания, особено ако екзархията ни се покаже студена и бездеятелна за запазвание на духовното единство на всичките българе. Според нас сега екзархията ни има една твърде важна и твърде сериозна задача и тя не тряба да стои в бездеятелност в едно таквози критическо за Църквата ни и за духовното ни единство време. [...]

1) Следва зач.: се отказвали.


Извлечено от: Литературен архив т. V, Из архива на Васил Друмев — Климент Търновски. Ръкописи, материали и документи. Подбрал и подготвил Дочо Леков. С. 1973. Изд. на БАН., стр. 183-185

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://petkohinov.com/). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.