Страницата се посвещава на 100-годишнината от блажената кончина на
Търновския митрополит КЛИМЕНТ (Друмев, † 1901–2001)

ПОДВИЖНИЦИ НА БЛАГОЧЕСТИЕТО

Последна промяна:
2005-09-24 16:12

Бърз преход по страниците на «Православна беседа»

Търновски митрополит Климент (Друмев, 1841-1901)

А. Материали за житиепис

Търновският митрополит Климент — свещеноизповедник на многострадалното българско Православие

Из целия си монашески и светителски път митрополит Климент запазва нравствените си идеали в изначалната им мраморна твърдост и белота. Мнозина труженици на българското дело, бивши патриоти и борци за народна свобода, вкусват от властта и се забравят. Верни на християнската си съвест и родолюбие остават единици, чиито устреми тежат не към земното, а към непреходното духовно благополучие на техния народ. А това благополучие е недостижимо без страдания... Митрополит Климент не само става изразител на духовния идеал на българина, — той се удостоява да стане негов изповедник и да засвидетелствува със страданията си своята велика доблест и висока нравственост. В какво се изразява неговото изповедничество? >>>

Търновският Митрополит Климент — неустрашим изповедник на Православната вяра

Навярно малцина знаят, че Търновският Митрополит Климент е известният български книжовник, писател и общественик, Васил Друмев. Роден в Шумен през 1841 г., той завършва Одеската семинария (1865 г.) и Киевската Духовна академия (1869 г.), като временно прекъсва образованието си, за да постъпи в легията на Раковски. На връщане от Русия той се установява в Браила (Румъния), където бива назначен за директор на Българското училище и взема участие в учредяването и дейността на Българското Книжовно Дружество, преобразувано по-късно в Българска Академия на Науките. >>>

Търновский митрополит Филип. Реч, произнесена на панихидата по случай 25 години от блажената кончина на Търновския Митрополит Климент, в гр. В. Търново на 25 юли 1926 г.

Живеят ли великите личности на земята, те внасят богатство в обществената съкровищница на доброто; заминават ли от земята, те, подобно на падащите звезди, оставят светлива следа подир себе си. Ето защо тяхната памет благоговейно се запазва в далечното потомство. И времето, колкото и отдалечено да е, не смее да наложи над тях своята пагубна ръка на забравата, а често очиства техния образ от налепения по тях земен прах и го прави по-светлив. >>>

Д-р Т. Янков. Спомен за Високопреосвещения митрополит Климент

По случай православната неделя и основанието на Екзархията, на 14 февруари 1893 г. Високопреосвещенни Климент държа една паметна реч в катедралната черква Св. Богородица в Търново. Отличен оратор, той говори в този ден с особено вдъхновение в защита на Православието, напомняйки, че то е спасило народа ни от загиване. „Има Православие у нас — каза той — има България; няма Православие — няма България“. >>>

Некролог от търновското гражданство (11 юли 1901 г.)

Той се е родил в гр. Шумен около 1841 год., но денят на раждането засега е неизвестно. Първоначалното си образование получил в родния си град. Той още като дете се отличавал със своята скромност, доброта и характер, за което обърнал внимание на своите тогавашни учители Сава Доброплодний и др. Най-сетне той обърнал внимание и на нашия обществен деятел дядо Цанков, по препоръката на когото той постъпил като ученик в Одеската духовна семинария. След като я свършил, той постъпил в Киев[ската] дух[овна] академия и я свършил с права: кандидат богословия. След свършването на Академията той започва своята обществена и литературна деятелност. >>>

Б. Книжовно наследие

1. Съчинения

Последните дни на св. Кирила

2. Проповеди

Слово за Иларион Макариополски (писано в 1876 г., непроизнесено)

Раздялата с любимите лица всякогаж е тежка, всякогаж прави сърцето да се свива от тъга. Но тази раздяла, сама по себе тежка, бива още по-тежка, когато лицето, с което ни предстои да се разделим, е пълно от дълбока и искрена любов към нас, от все сърце желае да ни види благополучни и е готово да даде мило и драго, да положи самият си живот заради това наше благополучие. >>>

Слово за Христовия и светския мир (Това слово митрополит Климент произнася на 29 май 1889 г. в Свищов на храмовия празник на църквата „Св. Троица“. За него той е подведен под съдебна отговорност)
Слово на Православната неделя (Казано от Търновския митрополит Климента на 14 февруари 1893 г. в Съборната църква в Търново. За това свое слово митр. Климент е подведен под съдебна отговорност и му се иска смъртно наказание за обида на княжеското достойнство на Фердинанда)

3. Писма
Предаваме писмата на митрополит Климент, като съкращаваме някои негови мисли от лично естество. Заглавията на писмата са извлечени от самите тях мисли на митрополит Климент

Искат да нахлузят на българската глава папска шапчица (Писмо до митрополит Константин Врачански от 12 януари 1893 г.)
Духовното единство на българите (Писмо до княз Дондуков-Корсаков от 1878-79 г.)
Църквата отвсякъде среща спънки, служителите ù отвсякъде получават оскърбления, хули, унижения... (Писмо до митрополит Константин Врачански от 11 юли 1886 г.)
Развратната политика е най-голямото бедствие за един народ (Писмо до Екзарх Иосиф I от декември 1887 г.)
Послание на Търновския митрополит Климент до Всеросийския синод (на рус. ез.)
Аз съм в нова немилост (Писмо до митрополит Григорий Доростолочервенски от 1 май 1888 г.)
Никой закон в държавата не дава на никое общинско управление да посяга на правата на църквата (Писмо до министъра на външните дела и изповеданията, №202 от 18 май 1888 г.)
Тази власт безцеремонно тъпче правата и достолепието на българската църква (Писмо до Екзарх Иосиф I, №216 от 21 май 1888 г.)
На Църквата трябва да се служи от все сърце: инак служението принася повреда (Писмо до митрополит Григорий Доростолочервенски, от 12 септември 1888 г.)
Българският народ не може да се отрече от своето минало, от своята история (Писмо до министра на външните дела и изповеданията, №425 от 12 октомври 1888 г.)

4. Художествени произведения

Нещастна фамилия

Като българин и обладан от любов към народа си, аз не можих да търпя, като гледах и гледам, че всяк един учен българин с неуморими сили се труди да принесе веществена полза на Отечеството ни — не можих, казвам, да търпя и се реших, според колкото ми допускат силите и времето, да принеса и аз нещичко Майце си, което мисля, че ще може да ù достави що-годе ползица. С тази мисъл аз се наех да спиша тая кратка повест, като се лаская с надежда, че тя, като собствено българска повест, ще бъде приета с любов и снизхождение. >>>


Неизвестни подвижници на благочестието из българските земи

Стою Шишков. Йеромонах Григорий (поп Лигорко). Роден около 1800 година, починал около 1880 година

Житиеписи на атонски подвижници на благочестието от ХIХ в:

(Иеромонах Антоний Святогорец. «Жизнеописания Афонских подвижников благочестия ХIХ века». М. Афонское подворье, 1994.)

Старец Иоаким Грък
Старец Тимотей Русин

Руски подвижници на благочестието:

Игумен Никон (Воробьов). Кратък животопис, съставен от негови духовни чеда.

© 2001—2005. Православна беседа. Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта (http://petkohinov.com/). Цялостното преиздаване на текстове в печатно тяло или в елекронен вид — само с писмено разрешение от редакцията. Абонамент за четива по електронната поща — вж. тук.

Към началото на страницата >>>