ПРАВОСЛАВНА БИБЛИОТЕКА
Книжовно наследие на Архимандрит СЕРАФИМ (Алексиев)
Последна промяна:
2005-09-24 16:09
За архимандрит Серафим | Книги | Беседи и проповеди | Богословски съчинения
Книги и статии от други автори
Архимандрит Серафим (Алексиев) (1912–1993)
Кратък животопис на архимандрит Серафим (1912 — 1993) // Живот — свидетелство за Православието //
Авторът на тези книги, архимандрит Серафим Алексиев е добре познат на православните читатели в България. Роден през 1912 г. в бедно благочестиво семейство, той завършва Софийската Духовна семинария, постъпва в Богословския факултет, а после продължава образованието си в Швейцария. През 1940 г. приема монашество. Решаваща роля в живота му има неговото запознанство с приснопаметния архиеп.Серафим Соболев († 1950), в лицето на когото той намира незаменим наставник във вярата и духовния живот.В житейския и творчески път на архим. Серафим се открояват три периода. Първият (до 1960), когато той въпреки трудните условия, развива неуморна пастирска дейност, изнася вдъхновени проповеди и беседи, пише брошури, книги и стихотворения на духовно-нравствени теми. От това време са сборниците с беседи «Нашата надежда» и «Нашата любов» — едни от най-търсените негови книги. През втория период (1960–1969) архим. Серафим — вече доцент по догматическо богословие към Софийската Духовна академия, публикува редица студии, плод на обстоен богословски труд. Третият период започва от 1969 г., когато той е принуден да напусне Духовната академия поради принципно несъгласие с приетата тогава календарна реформа и с проикуменическата политика, в която е въвлечена Българската Православна Църква. През този период архим. Серафим пише нова поредица книги с богословско и духовно-нравствено съдържание, между които «Нашата молитва», «Живот след живота», «Молитвата на св. Ефрем Сирин» и др., както и последната си книга-завет «Православие и икуменизъм» — задълбочена критика на икуменическата всеерес. Архим. Серафим се представи пред Господа на 26 януари (13 януари по църк. кал.) 1993 г. Той ни остави като многоценно наследство своите книги и своя пример на ревностен и самоотвержен монашески живот, изцяло посветен на служение на светата Православна вяра. (вж. също Кратък животопис на архимандрит Серафим (1912 — 1993) )
Книги
Болна и здрава мистика — София,
1999. 56 с. [2005-09-11]
Пастирът като молитвеник [2005-08-11]
Църковно-мисионерското дело на Константин Философ — св. Кирил. — София,
1996. 104 с.
Духовният
живот на православния християнин. — София, 1994. 42 с.
Гордост
и смирение. — София, 2001. Трето издание. 78 с.
Забравеното
лекарство. За св. тайнство Изповед. — София, 2001. 76 с.
Смисълът
на страданията — София, 1995. 40 с. 
Житие на св. цар Борис. — София, 1992. 96 с.
Вражда
и помирение. — София, 1994. 32 с.
Беседи
за живота след живота. — Трето поправено издание (С. 2005.)
Самозваните съдници.
Свети Иван Рилски и значението му за българския народ.
Достоверни ли са житията на светиите.
Православие и инославие.
Нашата вяра (православен катехизис)
Нашата надежда.
Нашата любов.
Нашата молитва
Оптинските старци
Свети Серафим Саровски
Беседи и проповеди:
Богословски съчинения:
Православие
и икуменизъм. Част първа. Икуменизмът в своята «християнска»
привидност (София, 1998. 415 с.) Единственото
позволено осъждане: А. Разграничаване
между нравствени немощи и грехове против вярата | Б.
Светите отци и ересите
Състоянието
на човека до и след грехопадението от православно, римокатолическо и
протестантско гледище (С. 1999, второ издание)
На кого от човеците се явил най-напред възкръсналият Господ? [Виж също: Живот след смъртта (пет книги за задгробния живот)
