Последна промяна:
2006-03-05 13:35

Четвъртият вселенски събор и съвременните отстъпления от него
Архимандрит Серафим (Алексиев). Светите братя Кирил и Методий и папството.

БЪЛГАРСКА ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ

След редактиране, цялата книга ще бъде поместена в библиотека "СЛОВО"

Съдържание

Встъпление
I. Източните Църкви
II. Руската църква
III. Сръбската църква
IV. Ромънската църква
V. Цариградската патриаршия:
а) отношенията на Фенер
б) поведението на патриаршеските органи
в) с какви средства се борили Българската екзархия и нейните архиереи

М. Радивоев. Време и живот на Търновския митрополит Илариона (Макариополски), София. 1912 г.

Цялата книга ще бъде поместена в библиотека "СЛОВО"

Съдържание

Глава I
Глава II
Глава III
Глава IV
Глава V
Глава VІ
Глава VІІ
Глава VІІІ

Тодор Милков. АНТИМ — първи български екзарх, животът и духовно-обществената му дейност. (биографичен очерк с шест портрета). София 1899 г.

Поместеното по-долу съдържание представлява редактиран вид на оригиналното издание, чрез осъвременяване на правописа и езика й. Книгата ще бъде поместена в библиотека "СЛОВО"

Съдържание

            Прeдговор
            ГЛАВА I. Родословието на Антима. — Детинството на Атанас Бабин Генин.
            ГЛАВА ІІ. Атанас на занаят. — Напущание занаята и бягание в Св. Гора — Покалугервание с ново име Антим. Манастирски таксидиотин. — Постъпвание на ново в училище. — Учителство
            ГЛАВА III. Напускане на учителството и заминаване в Измир. — Отиване в Одеската семинария. — Постъпване в Московската Духовна Академия. — Московският митрополит и мнението му за гръцкото духовенство. — Завръщане в Цариград. — Служението в Руското посолство
            ГЛАВА IV. Антим професор в Халкенската семинария — Българските ученици в семинарията. — Производството му в архимандрит — Ръкоположението му за Преславски митрополит.
            ГЛАВА V. Изпращането на Антима да разследва оплакванията против визинския владика. — Малко-Търновската депутация. — Дерекювския чорбаджия голям Стойчо.
            ГЛАВА VI. Унията в М. Търново. — Командированието на Антима в Търново. — Уничтожението на унията. — Кроежът за убийството на Антима. — Стана Хаджи Едрова. — Католическите пропагандисти. — Архимандрит Пахомия
            ГЛАВА VII. Ревизията в Полянската епархия. — Унията в Кукуш.— Партений Полянски епископ. — Осъжданието, затварянието и оправданието на Партения. — Антим ректор на семинарията в о-в Халки. — Ревизията в Неокесарийската епархия
            ГЛАВА VІІІ. Посещението на Добродолския манастир. — Служението в черквата на с. Чорлево и ръкоположението на Илариона за диякон. — Обиколка по селата в Ломската и Белоградчикската каази. — Отказванието от патриаршията. — Признаванието от Видинци. — Заминавание за Цареградъ
            ГЛАВА IX. Българските владици и патриарх Григорий. — Запитванието на Генерал Игнатиев.—Съставът на Българския Св. Синод и Мирский съвет. — Решението на патриарха да свика вселенски събор. — Отговорите на свободните черкви. — Антим в епархията си. — Появяванието на униятската пропаганда в видинско. — Царский ферман. — Посeщението на градоветe: Руссе, Разград, Тутракан, Силистра, Шумен, Ески Джумая, Осман Пазар, Котел, Жеравна, Градец, Айтос, Карнобат и Бургазъ
            ГЛАВА Х. Смесената комисия по черковния въпрос. — Гръцкият патриарх Антим VI-й и клеветничеството му.—Повторното появяване на пропагандиста Драхшин в видинско. — Завръщанието на Антима в Видин. — Посещението на градовете: Плевен, Ловеч, Орхание, Етропол, Златица, Гложенский манастир, Тетевен, Севлиево, Търново, Горня Оряховица, Лясковец.—Службата по Богоявление. — Низвержението и заточението на трима български владици. — Избиранието на Екзарха. — Делегацията
            ГЛАВА XI. Тържественното пътувание за Цареград. — Представянието пред великия везир Махмуд Недим паша и пред Султана. Първото окръжно послание. — Първата екзархийска служба. — Второто окръжно послание. — Схизмата. — Словото на екзарха. — Клеветите на Phare du Bosphore.—Българский събор. — Въпросът за промяната облеклото на Българското духовенство. — Предложението за променение на фермана
            ГЛАВА XII. Екзархът у представителите на Великите Сили. — Гръцката черква в Руссе. — Вефик Ефенди за фермана. — Поведението на Министра Халил Паша спрямо екзарха. — Въстанието. — Противниците на екзарха. Корреспондентите на Европейските вестници
            ГЛАВА ХІІІ. Писмото до Салисбури. — Английский Посланник Еллиот. — Цареградската конференция. — Мемуарът на Българете. — Туркофилский мемуар. — Великий съвет на Митхад паша. — Отказа на Екзарха. — Желанието на Митхада да се подобри с екзарха. — Българските делегати по европейските дворове. — Сафет паша. — Писмото до Петербургский Митрополит. — Вестниците: Stamboul, Courrier d’orient и Исток. — Настояванието на Туркофилите-Българе пред екзарха, за да си подаде оставката. — Обвинението. — Свалянето и домашний арест. — Изборът на Иосифа. — Посрещането му
            ГЛАВА ХІV. Пътуванието за Ангора. — Насилията на стражата. — Телеграмата до великия везир. — Пристиганието в Ангора. — Заповедьта на Ангорския управитель. — Другите български заточеници. — Ангорский валия, турското правителство и българете. — Смъртьта на няколко заточеници и гръцките попове. Несносното положение на заточените. — Благотворителното общество. — Протестанската пропаганда.— Известия от театра на войната.—Сключванието на С.-Стефанския договор. — Телеграмата на Ахмед Вефик паша.
— Амнистията. — Разболяванието на Антима от апоплексия. — Произволното му задържание от Вефик паша. — Освобождението. — Срещата в Бруса и Цареградъ
            ГЛАВА XV. Антим председател на Търновското учредително събрание. — Мемуарът до великите сили — Решението за изказвание благодарност към освободителите. — Протестът на няколко души представители. — Те Deum за царя Освободителя. — Полаганието основний камък на паметника при Шипка. — Депутацията на Народното Събрание пред Царя. — Духовното събрание. — Съединението. — Сръбско-Българската война. — Доблестна самоотверженность. —Детрониранието на княз Батемберга. — Посрещанието на княз Фердинанда в Видин. — Княжеската клетва в Търново. — Банкетът на Марино поле. — Благотворителност.— Разболяване и смърт. — Завещание

Т. Ст. Бурмов. Българо-гръцката църковна распря. С. 1902

 

---

Изгонването на монасите от атонския скит „Св. пророк Илия“