Християнството е било представено в икуменически дух от всички свои „клонове“: римокатолици,  протестанти и православни. От западните конфесии са присъствували римокатолици, англикани, лютерани, реформати, методисти, баптисти, петдесетници, менонити, Армията на спасението, квакери и моравски братя. От „древните източни църкви“ (както напоследък именуват противохалкидонските и несториянските общности от Изток) е имало преставители на Сирояковитската, Арменската апостолическа, Етиопската, СироМалабарската и Асирийската църква. Впечатляващо е било и участието на православните. По данни на Ватикана дванадесет от петнадесетте поместни православни църкви са изпратили свои делегации за срещата, в десет от които са участвували епископи. Някои от делегациите са били възглавявани от самите предстоятели на съответните църкви — Цариградския патриарх Вартоломей, Антиохийския патриарх Игнатий IV и Албанския архиепископ Анастасий. Московската патриаршия е изпратила трима архиереи, начело с Волоколамския и Юриевски митрополит Питирим. Въпреки официално заявеното дистанциране от икуменизма, Българската патриаршия е била представена от протойерей Иван Петкин, епископски викарий за Централна и Западна Европа. Делегации  са изпратили същото така и Александрийската патриаршия (Нилополски епископ Георги, патриаршески викарий на Александрия), Кипърската църква (Тримитуски епископ Василий, викарий на архиепископа на Нова Юстиниана и целия Кипър), Сръбската патриаршия (Загребски и Люблянски митрополит Йован), Румънската патриаршия (епископ Йоан Харгитски), Финландската православна църква (Хелзински митрополит Амвросий) и Полската православна църква. Пресслужбата на Ватикана съобщи, че заявеното участие на новоизбрания йерусалимски патриарх Ириней в срещата не се е осъществило поради пречки от страна на израелските власти, които не разрешили заминаването му за Италия.

Еладската църква бе една от малкото, които не изпратиха свои делегации в Асизи. За съжаление мотивацията ù бе крайно незадоволителна. Ахейският епископ Атанасий заяви, че повечето еладски архиереи поддържат идеята за икуменически диалог, но се налага да се съобразяват с мнението на обикновените вярващи, които считат Асизката среща за проява на „религиозен синкретизъм“, недопустим за православните. Сякаш за да заглади „неудобството“ от неучастието, главата на Еладската църква, архиепископ Христодул, е изпратил писмо до папата, в което е уверил, че се чувствува „духовно близък“ със събралите се в Асизи, въпреки неучастието си в срещата.

Съгласно грижливо подготвения сценарий на срещата, след пристигането си в Асизи всички делегации се събрали на площада пред базиликата „Св. Франциск“, съоръжен с покривна конструкция поради дъждовното време. Тук мероприятието е било тържествено открито с няколко встъпителни речи. Пръв получил думата Цариградският патриарх Вартоломей. Разбира се, това не е случайно. Ватиканът всячески се стреми да повдига авторитета на своя верен съмишленик, опитвайки да го възведе в ранг на източен папа. На почетната трибуна патриарх Вартоломей бил поставен от дясната страна на римския първосвещеник.

След встъпителната част участниците в срещата пристъпили към самата „молитва за мир“. Представителите на юдаизма и исляма предварително заявили своето нежелание да се молят заедно с друговерци. Какво изобличение за православните! [1] Любезните домакини били подготвили отделни помещения за всяка една от нехристиянските религии. И тъй като тези помещения се намират в монастирския комплекс „Св. Франциск“, то за да не бъдат оскърбени религиозните чувства на иноверците, оттам предварително били изнесени всички християнски символи  разпятия, статуи и др. Юдеите са били още попридирчиви в изискванията си  те пожелали предоставеното им помещение никога преди това да не е било освещавано. (Очевидно християнското освещаване представлява за тях осквернение, което не може с нищо да бъде заличено).

Докато зороастрийците палели в монастирския двор своя ритуален огън, всички представители на християнските изповедания, в това число и православните, се събрали в долната базилика. Там начело с папата те извършили общо чинопоследование, съдържащо откъси от Апостола, прошения и молитви, написани специално за случая. Предварително подготвено, чинопоследованието включвало участието на всяка една от делегациите, като молитвата „Отче наш“ и завършителната молитва, кулминационни моменти в богослужението, били прочетени от самия папа. Съмолитствуването на християнските конфесии е било извършено по следния ред [2]:

„Четене на апостола (Еф. 2:13-18): представител на Московската патриаршия; прошение: представител на Александрийската патриаршия, хор: Господи, помилуй; прошение: представител на Арменската апостолическа църква (противохалкидонци – бел. прев.); хор: Господи, помилуй; прошение: представител на Българската православна църква; хор: Господи, помилуй; молитва: Вселенския патриарх (Вартоломей – бел. прев.); минута мълчание четене на Апостола (Рим. 12:1-21): представител на Албанската православна църква; прошение: представител на Полската православна църква; хор: Господи, помилуй; прошение: представител на гръцката (т.е. православната – бел. прев.) Антиохийска патриаршия; хор: Господи, помилуй; прошение: представител на йерусалимската патриаршия; хор: Господи, помилуй; молитва: гръцки (т. е. православен – бел. прев.) Антиохийски патриарх  минута мълчание; четене на Апостола (Откр. 21:17, 22, 15): представител на Сирийската малабарска църква (противохалкидонци – бел. прев.); прошение: представител на Световния съвет на методистите; хор: Господи, помилуй; прошение: представител на петдесетниците; хор: Господи, помилуй; молитва: Източният Асирийски католикоспатриарх (противохалкидонци – бел. прев.) минута мълчание; възглас: Отче наш... Светият отец (т.е. римският папа – бел. прев.); Аароново благословение; молитва: представител на Румънската православна църква; молитва: представител на източната Антиохийската патриаршия (противохалкидонци – бел. прев.); молитва: представител на Киликийския католикосат (противохалкидонци — бел. прев.); молитва: Светият отец (римският папа – бел. прев.) всички: Амин.“

Молитвеното чинопоследование за „мир“ е било последвано от „братска трапеза“ за всички участници. Домакините не се посвенили да я нарекат агапия, т. е. вечеря на любовта, кощунствено пародирайки древнохристиянското понятие.

Срещата в Асизи предизвика основателни вълнения сред църковния народ в повечето православни страни. Както обикновено, църковните водачи побързаха да се оправдаят с категорично уверение: „Съмолитствуване не е имало!“ В Русия, където чувствителността към подобни отстъпления все още не е напълно заглушена у вярващите, информационната служба при Отдела за външноцърковни връзки към Московска патриаршия направи специално изявление по повод състоялото се междурелигиозно мероприятие. В изявлението се казва: „На споменатата среща, в която взе участие делегация на Руската Православна Църква, никаква съвместна молитва, а още помалко богослужение, не е имало. Мероприятието, проведено под название „Ден на молитва за мир в целия свят“, предвиждаше не обща, а частна молитва по строго конфесионален признак в отделни, изолирани едно от друго, помещения.... Впрочем, участието на официални представители на Руската Православна Църква от йерархическо ниво в различни междухристиянски и междурелигиозни форуми не е „сензационно нововъведение“, защото се случва доста често.“ [3] Тук православните икуменисти са проявили с невероятна откровеност своята утвърдена вече логика на вероотстъпничеството: щом те безнаказано си позволяват да потъпкват каноните на светата Православна Църква доста често, то това вече не представлява „сензационно нововъведение“, а е нещо законно и нормално!

Ватиканът обаче не закъсня да покаже своето истинско лице и даде добър урок дори на най-ентусиазираните икуменисти. Само осемнадесет дни след като висши клирици от почти всички поместни православни църкви съмолитствуваха в Асизи с Йоан Павел II, Римокатолическата църква започна експанзия на територията на Русия, найголямата традиционно православна страна. На 11 февруари 2002 г. папската курия издаде решение, с което превръща своите четири „администратури“ (представителства) в Русия в епархии, а своя тамошен администратор  Тадеуш Кондрусевич, назначава за „митрополит [4] на цяла Русия“. Самият Кондрусевич каза, че не вижда нищо нередно в случилото се. „Ватиканът  заяви той  счита целия свят за своя каноническа територия, поради което не признава никакви специални права на Руската православна църква върху територията на Русия“ [5]. Какво поясно доказателство от това, че и днес папата съвсем не се е отказал от средновековното си самоопределяне като „император на целия свят“   той смята православните страни (в това число и България!) за своя собствена „каноническа територия“, на която трябва да се разпространява „правата вяра“, па макар в тази вяра отдавна да не е останало никакво място за Христа...

Бележки:

Още четива по темата: