ОГРАДАТА НА СТАРАТА ГИМНАЗИЯ Предишната ограда на гимназията ме следва и до днес в неясен спомен, минавам ли край новата – зелената, оплетена от хладни железа. А старата бе с тухли неизмазани, на всеки пет-шест разкрача – с «око», на още пет-шест – с четири колонки – на храм прозорци,...

Врѣмето, когато бѣхме ученици въ Пловдивската английска гимназия. Тѣзи, които иматъ нѣкаква връзка съ М класъ отъ випускъ 1991-ви, ще се досѣтятъ. Тукъ сѫ цвѣтнитѣ ми диапозитиви, които улавятъ свѣтлината на едно отминало врѣме въ неговата неповторимость и мимолѣтность.

Виктор Пасков «Балада за Георг Хених» Новелата разказва за последните години от живота на Георг Хених, реална историческа личност (майстор на цигулки от Чехия, преселил се в България в началото на миналия век за да положи основите на този занаят тук), през погледа на дете, върху чийто живот по стечение...

«… ако има ощетени в нашата видеоепоха, това са сигурно мъртвите поети…» Избрана любовна лирика от български поети   МОНОГРАМЪТ НА СЪДБАТА Търсете всички варианти, гладът е вече нетърпим — светът е пълен със таланти, но гений е необходим. Владимир Башев Независимо от прословутото си съперничество с масмедиите в наше...

На една «жрица на любовта»   Когато някой, с лекомислено сърце, реши да вкуси смърт той не разбира ни живота, ни смъртта… А ти, която с толкова мъже нощ подир нощ, без никаква любов «правиш любов» – разбираш ли какво е любовта? Навярно под покрова на смъртта която тоя свят...

Изпълняват Катя П. Хинова, 3 години и половина, и Петко Хинов – едно напълно импровизирано и нередактирано издание на сборника на Чичо Стоян и Цоньо Калчев (8 март 2018 г.) Чуйте част първа | Чуйте част втора ОТДАВНАШНИ ПОЗНАЙНИЦИ Вълнуващи стихотворения за българските деца се явяват още преди Освобождението, а...

Глобализмът ще донесе (и вече носи) на човечеството невъобразима самота и отчуждение. Социалните мрежи вече са станали заместител на истинското общуване, което е невъзможно без човешки допири; а човешките допири са неосъществими глобално, те са винаги поместни, малки и почти затворени кръгове на взаимно познаване, зачитане и навик, сравним с...

Сякаш зърна от слънце по покрива рони небото – дето е паднало зрънце човки небесни го зобат, по керемидите тропат. Звън керемидите ронят, плочника звънко подпява, белите покриви таят, с нежност попива шуртежа снежната родна земя, омекнали пазви размята зърно небесно да внеме; лишей разпукват стъблата лъг от мраза се...