Category: Разкази

Това се случи неочаквано. Пътувахме с моя приятел чичо И. към София с автомобил от един далечен град. Вече наближаваше обед и тъкмо минавахме през...

Между три хълма, разположени като три силни опори – за гръб срещу полския вятър и дивите зверове – има едно село. Покрай селото тече обичайната...

На татко и мама Малкото дете седеше край прозореца и гледаше. Снегът се сипеше спокойно и колкото по-дебел ставаше, толкова по-леко падаха върху него нови...

С колата стигнахме в подножието на планината – могъщата българска Родопа. Но това беше непозната, ширна, висока планина. – Къде е селото ти? – попитах...

Вкопчен в писането, като потъващ – в сламка, той неспирно пише. Всяка мисъл, впечатление, всяко възвишено стремление, всичко иска да запише и да остави някому?...

Хората от Чу наричат тигъра лаочун, а жителите на Гусу [старото име на Суджоу, пров. Дзянсу] употребяват думата лаочун за мишка. Веднъж един чиновник на...

Тая нощ в кокошарника влезе вълк. Когато го видях на сутринта — още шареше вътре! — първата ми мисъл бе да грабна брадвата. Но изведнъж...

Най-сетне пролетта дойде. След няколко дни затворничество у дома, излязохме със сина ми да се разходим из Севлиевските улици. Но някакво странно чувство не ме...

Пролетта на хиляда деветстотин и шеста година беше слънчева. В малкото по туй време градче Габрово тя не даваше мира на децата. Току надничаше през...

на архим. Серафим (Алексиев) — с вечна признателност   Пролетта дойде. Чудна премяна надяна селцето ни, сгушено в скута на стария Балкан. Жълтурчетата и срамежливите...

Помня го хубаво оня ден. Вървяхме край притъмнелите води на Росица, срещу течението ѝ, все покрай склонените над реката зелени плачещи върби. На моя приятел...

Родна ласка “И за Бога забравила, тихо България чезне. Мрат селяците кротки, изчезват гори и селца. В събота по обед, на втория ден след Петковден...