Category: Разкази

на моя приятел от детството, Мирю Луната плуваше в умисленото нощно небе. Гълъбите кротичко спяха в малкия гълъбарник. Направил им го беше Мирчо миналата седмица....

Това се случи неочаквано. Пътувахме с моя приятел чичо И. към София с автомобил от един далечен град. Вече наближаваше обед и тъкмо минавахме през...

Между три хълма, разположени като три силни опори – за гръб срещу полския вятър и дивите зверове – има едно село. Покрай селото тече обичайната...

На татко и мама Малкото дете седеше край прозореца и гледаше. Снегът се сипеше спокойно и колкото по-дебел ставаше, толкова по-леко падаха върху него нови...

С колата стигнахме в подножието на планината – могъщата българска Родопа. Но това беше непозната, ширна, висока планина. – Къде е селото ти? – попитах...

Вкопчен в писането, като потъващ – в сламка, той неспирно пише. Всяка мисъл, впечатление, всяко възвишено стремление, всичко иска да запише и да остави някому?...

Хората от Чу наричат тигъра лаочун, а жителите на Гусу [старото име на Суджоу, пров. Дзянсу] употребяват думата лаочун за мишка. Веднъж един чиновник на...

Тая нощ в кокошарника влезе вълк. Когато го видях на сутринта — още шареше вътре! — първата ми мисъл бе да грабна брадвата. Но изведнъж...

Най-сетне пролетта дойде. След няколко дни затворничество у дома, излязохме със сина ми да се разходим из Севлиевските улици. Но някакво странно чувство не ме...

Пролетта на хиляда деветстотин и шеста година беше слънчева. В малкото по туй време градче Габрово тя не даваше мира на децата. Току надничаше през...

на архим. Серафим (Алексиев) — с вечна признателност   Пролетта дойде. Чудна премяна надяна селцето ни, сгушено в скута на стария Балкан. Жълтурчетата и срамежливите...