Category: Разкази

Вкопчен в писането, като потъващ – в сламка, той неспирно пише. Всяка мисъл, впечатление, всяко възвишено стремление, всичко иска да запише и да остави някому?...

Хората от Чу наричат тигъра лаочун, а жителите на Гусу [старото име на Суджоу, пров. Дзянсу] употребяват думата лаочун за мишка. Веднъж един чиновник на...

Тая нощ в кокошарника влезе вълк. Когато го видях на сутринта — още шареше вътре! — първата ми мисъл бе да грабна брадвата. Но изведнъж...

Най-сетне пролетта дойде. След няколко дни затворничество у дома, излязохме със сина ми да се разходим из Севлиевските улици. Но някакво странно чувство не ме...

Пролетта на хиляда деветстотин и шеста година беше слънчева. В малкото по туй време градче Габрово тя не даваше мира на децата. Току надничаше през...

на архим. Серафим (Алексиев) — с вечна признателност   Пролетта дойде. Чудна премяна надяна селцето ни, сгушено в скута на стария Балкан. Жълтурчетата и срамежливите...

Помня го хубаво оня ден. Вървяхме край притъмнелите води на Росица, срещу течението ѝ, все покрай склонените над реката зелени плачещи върби. На моя приятел...

Родна ласка “И за Бога забравила, тихо България чезне. Мрат селяците кротки, изчезват гори и селца. В събота по обед, на втория ден след Петковден...

В малката стая малкото мое момче е заспало, турило топли ръчички в шепата ми под едната си буза. Слушам честото му дишане в тишината на...

Един човек живееше на брега на дълбокото синьо море. Имаше той две имения. Едното имение бе разположено навътре в сушата, навръх висока планина, която не...

То лежеше болно, когато всичко навън изцеляваше след зимната мъртвост. Лежеше умиращо не от една, а от много болести, когато птичата песен възкръсваше и заедно...

(Из сборника «Крайпътни притчи») Следобедта беше неспокойна. Изви се буен вятър, след всеки негов вой душата се изпълваше с неизказано предусещане за страшно приближаване до...