Category: Спомени

0

Нощ

на моя приятел от детството, Мирю Луната плуваше в умисленото нощно небе. Гълъбите кротичко спяха в малкия гълъбарник. Направил им го беше Мирчо миналата седмица. Спеше и Мирчо, завит като пашкулче в топлия креват. Спеше, ала сънят му не бе спокоен, като съня на другите деца. Мирчо бе по-различен … Read on | Още | 继续读
0

Бронзово утро

Днес отново го видях. Циганинът от детството. Веднага го познах – същото лице, но набраздено от една тиха, неведома печал. И косите, почти изцяло бели. Сняг върху бронзова земя. Преди повече от трийсет години го съзерцавах как, яхнал маркуча на цистерната, миеше улиците – сякаш юнак от приказките… Read on | Още | 继续读
2

Моите мили китайски деца! – откъс от «Да обичаш България, да обичаш Китай», (глава 35)

След ваканцията за Средесен отново заби сърцето на училището, учениците се върнаха в общежитията, класните стаи забръмчаха и моят учителски живот започна с пълна пара. От учителската стая на петия етаж търчах от първи до шести етаж във всеки клас, гонен от времето и разтапян от гуандунското сл… Read on | Още | 继续读
0

Есен без листопад – откъс от «Да обичаш България, да обичаш Китай», (глава 34)

В Гуандун есента е част от лятото — то е горещо и хладно, дъждовно и сухо, но вечно. Това личи най-вече по дърветата. Листопадите тук са невидими, повеят ли мусоните, зелени листа закръжават из въздуха, но нито във Фошан, нито в други градове на провинцията, не можеш да видиш багрите на българската е… Read on | Още | 继续读
0

Сам! – откъс от «Да обичаш България, да обичаш Китай» (глава 33)

След закуската Лили реши да се разходим в близката околност. Още един жарък ден под мътносиньото небе на Фошан. Започвам да вкусвам Китай. След като излязохме от главния вход, поехме наляво и вървяхме до двете Алени кули — нека ги нарека така — облицовани с керемиденочервени плочи, те бяха за мен с… Read on | Още | 继续读
2

Китайски спомени за българската доброта

От Сяо Ли / Преведе от китайски език, Петко Хинов. [ENGLISH] Преселих се в България преди пет години. Тук срещнах много българи с добри сърца, особено сред старите хора. Навярно различното ми, азиатско лице ги прави любопитни от самото начало, та подхващат разговор от едно, от друго, а понякога д… Read on | Още | 继续读
0

Помен от безсъние

ПОМЕН ОТ БЕЗСЪНИЕ Колко много нощи съм заспивал през ранното си детство в тая къща а баба се е будела, да ме завива – да не изстина… Сега пък тя заспала е в пръстта, а двете ѝ ръце, завити в студ, насън ме милват още все тъй топли!… Но в къщата безсънна днес до мене спи моето момче и всяка нощ на б… Read on | Още | 继续读
0

Видения сънни (1)

ТАЯ НОЩ ме събуди отново видение минало каруца олющена у прадядови влезе на двора през голямата порта, отдавна премахната, към плевнята, вече несъществуваща – каруца със златно сено претоварена… Всичко беше във бледи, димно-кафяви бои а самата каруца и сеното напръхнало посред спомена … Read on | Още | 继续读
0

Старата ограда на Севлиевската гимназия

Предишната ограда на гимназиятаме следва и до днес в неясен спомен,минавам ли край новата – зелената,оплетена от хладни железа.А старата бе с тухли неизмазани,на всеки пет-шест разкрача – с «око»,на още пет-шест – с четири колонки –на храм прозорци, гледащи света,и – помните ли? – над «окото» с в… Read on | Още | 继续读
0

Пловдивъ (1986–1990) – Ученическитѣ ми спомени въ диапозитивенъ цвѣтъ

Врѣмето, когато бѣхме ученици въ Пловдивската английска гимназия. Тѣзи, които иматъ нѣкаква връзка съ М класъ отъ випускъ 1991-ви, ще се досѣтятъ. Тукъ сѫ цвѣтнитѣ ми диапозитиви, които улавятъ свѣтлината на едно отминало врѣме въ неговата неповторимость и мимолѣтность.… Read on | Още | 继续读
0

Най-добре е у дома

Малък апартамент в края на Севлиево. Един прозорец гледа към Крушевския баир – хълми, нагънати така, че да скрият от очите една неизведана земя отвъд, а по тях е нагънато синьо до болка българско небе. Севлиево е полегнало в котловина, отвсякъде обградена от хълми и планини. Така още от детство с д… Read on | Още | 继续读
0

Едно малко градче

Някога, някъде имаше едно място, от което днес е останала само светлина. Името му е Севлиево. На това име обаче днес живее друго място, а онова място, за което искам да ви разкажа, вече е отишло в миналото. Името е същото, но мястото вече го няма. Но то още живее в непристъпната светлина на една неиз… Read on | Още | 继续读
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com