Category: Севлиево

0

Словесното развитие на личността – стремеж към постигане на личните предели на развитие

Снощи разговаряхме с един поддръжник на Старата школа и в разговора се явиха интересни мисли. Една от тях бих искал да споделя с всички в групата ни: Словесното развитие като стремеж към пределно развитие на личността Човешкото мислене се изгражда чрез словото. И макар усвояването на родния език … Read on | Още | 继续读
0

Българският език – светлина и душа на нашия народ

Част първа – корени, жив извор, житейска свяст и надежда за нашето пребъдване и занапред Първа част на беседата ми за българския език, изнесена в градска библиотека Севлиево. Тема на първата част е «Корени, жив извор, житейска свяст и надежда за нашето пребъдване и занапред» Поради обема, раз… Read on | Още | 继续读
0

Бронзово утро

Днес отново го видях. Циганинът от детството. Веднага го познах – същото лице, но набраздено от една тиха, неведома печал. И косите, почти изцяло бели. Сняг върху бронзова земя. Преди повече от трийсет години го съзерцавах как, яхнал маркуча на цистерната, миеше улиците – сякаш юнак от приказките… Read on | Още | 继续读
0

Старата ограда на Севлиевската гимназия

Предишната ограда на гимназиятаме следва и до днес в неясен спомен,минавам ли край новата – зелената,оплетена от хладни железа.А старата бе с тухли неизмазани,на всеки пет-шест разкрача – с «око»,на още пет-шест – с четири колонки –на храм прозорци, гледащи света,и – помните ли? – над «окото» с в… Read on | Още | 继续读
0

Най-добре е у дома

Малък апартамент в края на Севлиево. Един прозорец гледа към Крушевския баир – хълми, нагънати така, че да скрият от очите една неизведана земя отвъд, а по тях е нагънато синьо до болка българско небе. Севлиево е полегнало в котловина, отвсякъде обградена от хълми и планини. Така още от детство с д… Read on | Още | 继续读
0

Едно малко градче

Някога, някъде имаше едно място, от което днес е останала само светлина. Името му е Севлиево. На това име обаче днес живее друго място, а онова място, за което искам да ви разкажа, вече е отишло в миналото. Името е същото, но мястото вече го няма. Но то още живее в непристъпната светлина на една неиз… Read on | Още | 继续读

Пътуване към дома

Гореща и ясна следобед ме посрещна в бащиния град. Севлиево грееше омърлушено. На завоя към улица «Еделвайс» зърнах, окастрени до разклонението на дънера, яките и коренисти дървета – зрители на моето детство. Някои от тях бяха пресъхнали, на едно кората му бе олющена до лъскава, вкаменена сякаш … Read on | Още | 继续读

Пътят на теменужките

Тая сутрин се събудих на дъното на светъл вир. Над мъглявото, задимено други дни Севлиевско поле нощта бе изляла езеро от непосилна синева – затова градът се чумереше, несвикнал още с безоблачната шир и огненото слънце на пролетта. Трябваше да ида да взема нещо от печатницата край реката, затова п… Read on | Още | 继续读

«Заличаването» на стенописа на новия храм «Света Петка» в Севлиево

И тъй, стенописът на «Света Петка» бе заличен. Замазан. Символично. Както замазват и българската история — припряно, необмислено, грубо. За мен това в никакъв случай не е «тържество на Православието», както може би някои го чувстват. Защото случаят – от самото начало до края, – няма нищо общо с П… Read on | Още | 继续读
0

Добрите думи на есента

Отново е петък. Днес септември се сбогува с нас. В синята утрин плаваме с моя син, яхнали велосипед, към изгрев-слънце. Към детската градина. Тъжно му е, че напуска дома. Слънцето е постлало отпреде ни светъл килим от ласкава есенна свила. Сълзици грейват върху бузите на малкото момче. Утрото тр… Read on | Още | 继续读
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com