Category: Много кратки разкази

0

Преди тридесет века

Преди тридесет века Догдето погледът стига, безбрежно море се простира. Вълните му бавно се вдигат и спущат, приливат-отливат, донасят пясък и го отнасят. Водите му са течна светлина, в която дреме ведрият лазур. Прозрачни като сълза на младенец, а едностайният им шум изпълва цялата природа с п… Read on | Още | 继续读
0

Бронзово утро

Днес отново го видях. Циганинът от детството. Веднага го познах – същото лице, но набраздено от една тиха, неведома печал. И косите, почти изцяло бели. Сняг върху бронзова земя. Преди повече от трийсет години го съзерцавах как, яхнал маркуча на цистерната, миеше улиците – сякаш юнак от приказките… Read on | Още | 继续读

Пътят на теменужките

Тая сутрин се събудих на дъното на светъл вир. Над мъглявото, задимено други дни Севлиевско поле нощта бе изляла езеро от непосилна синева – затова градът се чумереше, несвикнал още с безоблачната шир и огненото слънце на пролетта. Трябваше да ида да взема нещо от печатницата край реката, затова п… Read on | Още | 继续读
0

Добрите думи на есента

Отново е петък. Днес септември се сбогува с нас. В синята утрин плаваме с моя син, яхнали велосипед, към изгрев-слънце. Към детската градина. Тъжно му е, че напуска дома. Слънцето е постлало отпреде ни светъл килим от ласкава есенна свила. Сълзици грейват върху бузите на малкото момче. Утрото тр… Read on | Още | 继续读
0

Игра на война

Тоше: Тате, хайде да играем с войници, тези (бежавите) са твоите, тези (зелените) са на Тоше. Аз: Добре. Нареждам войниците, а Тошко разполага свой зелен войник върху обърната каросерия, извадена от камион. Аз слагам свой бежав войник с картечница – същия като на Тоше – върху сив ав… Read on | Още | 继续读
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com