«Сексуално образование» и Българската конституция

1 Response

  1. Знам, че мнозина няма да ме разберат. Няма да споря с тях. Споделям за тези, които са страдали и помнят.

    „Убеден съм, че сексуалността е болест. Неслучайно Бог Слово се съедини с човешкото естество, тънещо в тая болест, след вековно изчакване да се роди Девица – в най-чистия духовен и телесен смисъл на това слово – и да се въплъти в нея безпохотно, несексуално, непорочно. В тая болест е скрит един от кръстовете на нашето битие, една от болките, които трябва да плащаме, заради древното своеволие, довело до такава мутация, битието извън която ни е невъзможно да си представим. Здравето се крепи върху здрави граници, отвъд които болестта е неизбежна. Същото важи и за “сексуалността”. Всяко преминаване на една ясно заповядана граница носи след себе си неминуеми страдания. Единственото обяснение, което мога да намеря за вкопчеността на човешкия род в тия страдания, е състоянието на опияненост. Страсть, на нашия премъдър старобългарски език, означава страдание – там е коренът. Заради нашите страсти страда Той. Страстта и страданието са онтологично и словесно неразделни. Страданието избистря зрението, помътено от страстта. Отнася се за всяка страст, но най-вече за тая.

    А сегашното беснуване вече не на сексуални, а на транс-сексуални похоти в човечеството, предвещава страховити беди. Искрено се надявам нито аз, нито децата ми да ги доживеят. Но продължи ли това беснуване, натрапят ли го и на невинните деца, виновните за това и ние, ако го допуснем, ще тласнем държавата си право към ада – беди ще дойдат и последиците от тях ще са катастрофални. Защото всяко отстъпление от целомъдрието носи бедствени последствия!“

    (Личен дневник, август 2019 г.)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com