Китай и България: Близост и Култура ◄○► Авторски сайт на Петко Т. Хинов 保加利亞與中國:文化與貼近 · 韓裴個人網站

Награда за особен принос към китайската книга

С благодарност и радост искам да споделя, че в навечерието на завършването на десетата ми книга в превод от китайски език – втори том на «Чудните дела на съдията Бао», – получих следното писмо от Комитета за присъждане на Награда за особен принос към китайската книга (Администрация по масово осведомяване...

0

Има ли такъв народ?

Има ли такъв народ? А) Към езика си се отнасят като към чужд, даден им за временна употреба, НО… Б) към чуждия благоговеят като към нещо модерно и заслужаващо средства и внимание. А) Когато им се обърне внимание, че в езика съществуват закони, които трябва да се спазват, почват да...

0

Семейството, човешката личност и родния край

Родният край е тясно свързан с всяка човешка личност. Опитите да се «интернационализира» самото човешко битие неизменно води до всеобщо оприличаване – тоест обезличаване. Причината е, че човешката личност се оформя «някъде» (духовна топография) и това «някъде» е родово-народностно, започвайки от обятието на майката и бащата. То не е просто...

0

Село на 16000

С колата стигнахме в подножието на планината – могъщата българска Родопа. Но това беше непозната, ширна, висока планина. – Къде е селото ти? – попитах моя приятел, който ме водеше да ми покаже родното си село. – Нагоре, по високото. На 16000 метра надморска височина. Първата мисъл, която ме споходи...

0

Бронзово утро

Днес отново го видях. Циганинът от детството. Веднага го познах – същото лице, но набраздено от една тиха, неведома печал. И косите, почти изцяло бели. Сняг върху бронзова земя. Преди повече от трийсет години го съзерцавах как, яхнал маркуча на цистерната, миеше улиците – сякаш юнак от приказките бе яхнал...

0

На «Вие»

Има хора, с които мислено разговарям на «Вие» даже когато помежду си си говорим на «ти». Такива едни хора – деликатни, раними, тихи, дълбоки, свидни на душата ми, които се боя да доближа със словото си. Настроението, което такъв човек поражда в душата ми, е калиграфско – на върха на...

0

Спомен от Чонги

Сплъстените завеси тежко висят от източната страна на стаята. Детенцето вече е будно и неспокойно, бие, удря, натиска мама и татко с крачета и ръчички и току-виж заплакало. Ставам и отивам към прозореца, дърпам завесите и ме блъска река от светлина – въртоп от слънце полита през стъклата и залива...

0

Утринно настроение

Седя въ люлѣещия се столъ и си избирамъ книга. Тошко: Тате, почети ми нѣщо… каквото ти ще четешъ, само че чети на гласъ, за да слушамъ и азъ. Азъ: Добрѣ, но азъ ще чета нѣщо за възрастни. Тошко: Нищо, искамъ и азъ да слушамъ. Захващамъ на гласъ «Българитѣ прѣзъ ХVІ...

0

Тежината на словото

През 1493 година в столицата на Черногорската държавица — Цетина, с технически средства, доставени вероятно от Венеция, е основана първата славянска кирилска печатница на Балканския полуостров. На следващата година там се ражда първата славянска книга, отпечатана на кирилица. Тази книга е Осмогласникът. Печатарят u е йеромонах Макарий. В много отношения...

0

Сиромашко лято

Облак рухо разповил над задрямалия кър сред харман от синя свила като белогрив айгър. Сиромашко, свидно лято! Малките пастири пеят, лястовички, сетно ято в южни далнини се реят. А сърцето – тъжно свило в гняздото си болно птиче… и детето закъсняло търси грейнало кокиче. Ала пролетта отдавна е отминала и...

0

Кръстопътят, наречен България

Българският народ не е «европейски» в модерния смисъл на това прилагателно. Той е частично поевропейчен, но в дълбоката си същност ние сме източни хора; а изток е трудно за обхващане понятие. Липсата на последователно и самостоятелно развита идентичност ни лашка между Изтока и Запада. Това е най-балканското ни качество, посочено...

0

Последният поет

Вкопчен в писането, като потъващ – в сламка, той неспирно пише. Всяка мисъл, впечатление, всяко възвишено стремление, всичко иска да запише и да остави някому? Кому? Светът е ням. Вече не четат поезия. Но само поезия ли? Буквите са вече паметник на древността. Сега е настъпила епоха, огледална на предписмената...

0

Подменената реалност

Негово Величество Прогресът устрои тъй, че зад огромните наглед удобства, които той въведе – или по-скоро, в които ни въвлече и повлече – да не забелязваме подменените истински неща с техни електронни двойници (въображаеми неща). Писалката стана клавиатура, хартията – е-хартия, усмивките – емотикони, сълзите – плачещи е-мотикони, реалността –...

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com