Category: Поезия

(Не)преводима ли е китайската класическа поезия

  (Не)преводима ли е китайската класическа поезия Петко Т. Хинов   Is Chinese Classical Poetry (Un)Translatable: Some Peculiarities and Problems of Poetic Translation of Chinese Classical Verse in Bulgarian   Abstract Do the visibility and veracity of Chineseness in poetic translation matter more than poetic beauty in a non-Chinese sense? Are truthfulness and beauty contradictory in a poetic translation? Which are the phases and mental rituals, which condition a “successful” translation from an enigmatic language such as the language of classical Chinese poetry? Are there invariable rules or is the translator free to break from the bonds, which hold a Chinese poet within the realm of what is considered as “correct” classical verse in…

Три великопостни песни

Песен първа Отново идат дни на покаяние. С отмерен звън събира храма свят на тихото Андреево стояние* и беден и богат, и стар и млад. На сън отхожда дневния светлик и топъл сняг звънливо пей в улука. Пристъпяш смиром в храма белолик: свещици пред иконите блещукат. 「Помилуй ме!」 — мълви отеготено от скръб житейска грешното сърце. 「Помилуй ме!」 — вторѝ му свят-вселена под свода мръкнал дигнала ръце. И твоя ден към заник се накланя,…

На Лилиев

НА ЛИЛИЕВ Стихът ти е безумнонежен в сърцето бисерно звъни, ала кого в тоз свят обречен с такава нежност би пленил? Затуй и времето в забрава погребало е красотата на твойте песни – тя не става за чалга, рап или хава… Но с дух бленуващ те политат над разлюлените вълни – и от меда им пак опита душата ми ти с тях рани!… (П. Х., 24 август 2013 г.) Николай Лилиев НЕБЕТО Е БЕЗУМНОСИНЬО… Небето е безумносиньо, полето празнично…

Есенна коприва

Скълбените облаци лягат за сън над ореха, в щурчова песен унесен, край комина лениво лъщи полумесец… Дъжда ще го чакаме утре, отвън ще израстне от него копривата есенна под прозорчето скромно на баба набола… После зима ще дойде, и пролет, и лято, ще е топла земята и буйна тревата, но прозорчето нощем ще грее ли още?…* 11 септември 2013 г.             * Предчувствието се оказа вярно. На 11 септември 2014 г. прозорчето…

След дъждовно…

*  Най-сетне и дъждът дойде. Два дни поред студените му капки се промъкваха до всички кътчета на сухата земя – и пепелта преобразиха в кал. *  *  Днес в някаква степен осъзнах мисълта на Ейдлин в огромната му книга за Тао Юанмин, че — парафразирам — поетът може да пише истинска поезия, ако живее истински живот. Нужно е дълбоко целомъдрие на мислите и сетивата, за да усети човек истинската “поезия на планините и водите”.…

Този топъл богатовски вятър…

Преди трийсет лета беше есен като тази сега. Седнал бях на тревата край старата плевня, дето вече я бутнаха. Там под превитата ябълка, дето я отсякоха, гледах оса как се вие над паднал от вятъра гниещ плод… „Сега“ — си помислих — „е времето, което ще съзерцавам подир трийсет лета, ще е спомен за спомен осата, ще е спомен за вятъра вятърът, ще е толкоз желан, сякаш станал от гроба задушен тук отново дошъл съм… Тогава този…

The BUYcycle of History

Или: колелото на историята Епоха на безследно изчезналите: народни добродетели национални богатства хубава родна реч свян и честност, благородство и достойнство. Епоха на нищото, което ще остави подир себе си наследници-деца, което всякак ще следи и друг да не остави нещо. Епоха на човека-тръба от едната страна влизат „консумативи“ от другата страна излизат… (пак консумативи), а човекът си мисли: сит съм пълен съм…

Отдръпване

на Светла Отиват си бащите ни смирени от спомени по сипея на времето, в браздите неизкарани полягат с отколе непогалвани чела. С изопнати от кръста слепоочия, с разтегнати до сетна вяра длани… Замират думи нечии за смисъл зариват нечий смисъл, цял във рани, и дето хляб е расъл, гният корени реките отшумяват забетонени. Бащите ни, криле от нежност свили с въздишка си отдъхват под иконите. Петко Т. Хинов, 14 декември, 2013 Из стихосбирката…

Ручей (да пазим българските думи)

Нека пазим българските думи. Чрез тях родната ни земя се съединява с народа си. Чрез тях гората е гора, езерото е езеро, ручеят — ручей. Изгубим ли българските думи, ще изгубим и земята си. РУЧЕЙ Как с родни думи да запиша музиката твоя? Самата дума „музика“ чуждее… А твоят глас звънлив се лее, пее, ломи се бистро, клоните люлее, че бих те назовал аз звуколей! С тез –ей и –ее чисти, светли думи когато чуя всичко в мене грее и чичопей…

Събуждане

Зората сънно вдига клепки и глухият сумрак редее ресниците на къра трепкат билата приказно немеят… В присъница съзнавам светло че нов ден в къщата ни влиза и благодарност тиха сепва в сън обновената душа. Животът ми отново почва и днес не трябва да греша — че утрото е Божий дар че отделила е нощта с бездна от сън — на злото руините с море забрава — всичко разрушено и пак ме чака моят път сред толкова недоцъфтели сред толкова…

«СЪН В АЛЕНИ ПОКОИ» от Цао Сюецин

СЪНЯТ НА КАМЪКА   «Ако ТАКАВА книга бе написана през българското средновековие, днес ние щяхме да знаем почти всичко за живота и културата на Второто българско царство»   Скъпи читателю, Представи си, че през българския ХІV век, във Второто българско царство, едно или две десетилетия преди да бъде превърнато то в съсипни, се е намерил велик българин с писателски талант, който трудно може да се побере във времето си.…

Дайю погребва цветчетата

Плачевна песен на Лин Дайю при погребението на цветчетата, «Сън в алени покои», глава 27-ма. Превод на български език, П. Т. Х.  花謝花飛飛滿天,紅消香斷有誰憐? 遊絲軟系飄春榭, 落絮輕沾撲繡簾。 閨中女兒惜春暮, 愁緒滿懷無著處。 手把花鋤出繡簾, 忍踏落花來複去? 柳絲榆莢自芳菲, 不管桃飄與李飛。 桃李明年能再發, 明天閨中知有誰? 三月香巢初壘成, 梁間燕子太無情! 明年花發雖可啄, 卻不道人去梁空巢已傾。 一年三百六十日, 風刀霜劍嚴相逼。 明媚鮮妍能幾時, 一朝飄泊難尋覓。 花開易見落難尋,…