Category: Поезия

На Лилиев

НА ЛИЛИЕВ Стихът ти е безумнонежен в сърцето бисерно звъни, ала кого в тоз свят обречен с такава нежност би пленил? Затуй и времето в забрава погребало е красотата на твойте песни – тя не става за чалга, рап или хава… Но с дух бленуващ те политат над разлюлените вълни – и от меда им пак опита душата ми ти с тях рани!… (П. Х., 24 август 2013 г.) Николай Лилиев НЕБЕТО Е БЕЗУМНОСИНЬО… Небето е безумносиньо, полето празнично…

Есенна коприва

Скълбените облаци лягат за сън над ореха, в щурчова песен унесен, край комина лениво лъщи полумесец… Дъжда ще го чакаме утре, отвън ще израстне от него копривата есенна под прозорчето скромно на баба набола… После зима ще дойде, и пролет, и лято, ще е топла земята и буйна тревата, но прозорчето нощем ще грее ли още?…* 11 септември 2013 г.             * Предчувствието се оказа вярно. На 11 септември 2014 г. прозорчето…

След дъждовно…

*  Най-сетне и дъждът дойде. Два дни поред студените му капки се промъкваха до всички кътчета на сухата земя – и пепелта преобразиха в кал. *  *  Днес в някаква степен осъзнах мисълта на Ейдлин в огромната му книга за Тао Юанмин, че — парафразирам — поетът може да пише истинска поезия, ако живее истински живот. Нужно е дълбоко целомъдрие на мислите и сетивата, за да усети човек истинската “поезия на планините и водите”.…

Този топъл богатовски вятър…

Преди трийсет лета беше есен като тази сега. Седнал бях на тревата край старата плевня, дето вече я бутнаха. Там под превитата ябълка, дето я отсякоха, гледах оса как се вие над паднал от вятъра гниещ плод… „Сега“ — си помислих — „е времето, което ще съзерцавам подир трийсет лета, ще е спомен за спомен осата, ще е спомен за вятъра вятърът, ще е толкоз желан, сякаш станал от гроба задушен тук отново дошъл съм… Тогава този…

The BUYcycle of History

Или: колелото на историята Епоха на безследно изчезналите: народни добродетели национални богатства хубава родна реч свян и честност, благородство и достойнство. Епоха на нищото, което ще остави подир себе си наследници-деца, което всякак ще следи и друг да не остави нещо. Епоха на човека-тръба от едната страна влизат „консумативи“ от другата страна излизат… (пак консумативи), а човекът си мисли: сит съм пълен съм…

Отдръпване

на Светла Отиват си бащите ни смирени от спомени по сипея на времето, в браздите неизкарани полягат с отколе непогалвани чела. С изопнати от кръста слепоочия, с разтегнати до сетна вяра длани… Замират думи нечии за смисъл зариват нечий смисъл, цял във рани, и дето хляб е расъл, гният корени реките отшумяват забетонени. Бащите ни, криле от нежност свили с въздишка си отдъхват под иконите. Петко Т. Хинов, 14 декември, 2013 Из стихосбирката…

Ручей (да пазим българските думи)

Нека пазим българските думи. Чрез тях родната ни земя се съединява с народа си. Чрез тях гората е гора, езерото е езеро, ручеят — ручей. Изгубим ли българските думи, ще изгубим и земята си. РУЧЕЙ Как с родни думи да запиша музиката твоя? Самата дума „музика“ чуждее… А твоят глас звънлив се лее, пее, ломи се бистро, клоните люлее, че бих те назовал аз звуколей! С тез –ей и –ее чисти, светли думи когато чуя всичко в мене грее и чичопей…

Събуждане

Зората сънно вдига клепки и глухият сумрак редее ресниците на къра трепкат билата приказно немеят… В присъница съзнавам светло че нов ден в къщата ни влиза и благодарност тиха сепва в сън обновената душа. Животът ми отново почва и днес не трябва да греша — че утрото е Божий дар че отделила е нощта с бездна от сън — на злото руините с море забрава — всичко разрушено и пак ме чака моят път сред толкова недоцъфтели сред толкова…

«СЪН В АЛЕНИ ПОКОИ» от Цао Сюецин

СЪНЯТ НА КАМЪКА   «Ако ТАКАВА книга бе написана през българското средновековие, днес ние щяхме да знаем почти всичко за живота и културата на Второто българско царство»   Скъпи читателю, Представи си, че през българския ХІV век, във Второто българско царство, едно или две десетилетия преди да бъде превърнато то в съсипни, се е намерил велик българин с писателски талант, който трудно може да се побере във времето си.…

Дайю погребва цветчетата

Плачевна песен на Лин Дайю при погребението на цветчетата, «Сън в алени покои», глава 27-ма. Превод на български език, П. Т. Х.  花謝花飛飛滿天,紅消香斷有誰憐? 遊絲軟系飄春榭, 落絮輕沾撲繡簾。 閨中女兒惜春暮, 愁緒滿懷無著處。 手把花鋤出繡簾, 忍踏落花來複去? 柳絲榆莢自芳菲, 不管桃飄與李飛。 桃李明年能再發, 明天閨中知有誰? 三月香巢初壘成, 梁間燕子太無情! 明年花發雖可啄, 卻不道人去梁空巢已傾。 一年三百六十日, 風刀霜劍嚴相逼。 明媚鮮妍能幾時, 一朝飄泊難尋覓。 花開易見落難尋,…

Жални песни за селяните

Създадени от средновековния китайски поет Ли Шън (772-846, династия Тан), тези две стихотворения звучат учудващо съвременно. Силата на мъката, силата на хляба, силата на труда…   憫農(1) 李紳(唐) 鋤禾日當午, 汗滴禾下土。 誰知盤中餐, 粒粒皆辛苦。 Жална песен за селяните (1) Окопават те посева, жежко слънце към пладне отива, и потта им земята край засятото зърно попива. Ала мисли ли някой на трапезата в нашите ястия с колко мъка и…

Облечени във Мрежата

Една девойка трябвало да иде при царя нито гола, ни облечена, тогава тя рибарска мрежа взела, и гола, но увита в нея тръгнала… А ние сме облечени във Мрежата, света пред нас е разчертан в квадрати и с времето все повече се свива тя и ние още повече се скупчваме, и все по-близки мислим си че ставаме, пристегнати от меките въжета. И колкото по-тясно ни притиска тя, и колкото по-близо сме до възлите, тъй по-невидима е мрежата за нас,…