Category: Поезия

Нов превод на Псалтира от църковнославянски език

Псалтирът е най-богатата и поетична книга на Библията, но тя е и основа на православното богослужение. Воден от насъщна нужда да разбера смисъла ѝ по-добре и да споделя огромната духовна радост от четенето ѝ, преведох тая книга от църковнославянски език (2009-2017 г.) за слава Божия и полза на благочестивия български читател. Това е втората редакция на този превод, в случай, че има читателски интерес и желание преводът да бъде…

Стихове за есента – Есен (Вл. Набоков)

ЕСЕН Владимир Набоков Като в милите стари години на копнеж, чистота, чудеса, отразяват водите безсилни пак, редеещ и румен, леса. Като Божия прошка – по детски се разливат простори прозрачни. Упоение мое, ах, есен, моя златна тъга и печал! Ведрина; бляскат плетки на паяк… С шумолене край ручея слизам през офикови грòздове, гранки, гледам свода – спокоен и близък. Вис безкрайна синее над мене, а ятата от прелетни птици детски…

И слугините стихове пишат…

Най-трогателните описания от втория том на «Сън в алени покои» са свързани с китайската поезия. Неслучайно един от изследователите на романа предполага, че самият роман е написан от Цао Сюецин, за да излее в него душата си именно като поет. Дори слугините пишат поезия. Ето няколко откъса за поетичното увлечение на Сянлин, отначало слугиня, после наложница в дома Сюе:   * * *   Сега Сянлин взе да досажда на Дайю с молби да ѝ…

Невинността не крещи…

НЕВИННОСТТА Невинността не крещи. Не пресреща, не моли с очи, светлината ѝ тъй е стаена, че единствено в мрака личи. Всред човешката углавна врява тя самотно върви, напосоки. Окована законно, не вярва в учреждения, само във Бог! Невинността няма дрехи голотата си детска да скрие — предпочита да скрие утехата, че и адът не ще я убие… (Севлиево, 5 август 2016 г.) Подобни статии | 相关文章: Невинността Убийството на невинността* е най-страшното…

Веса Паспалеева – Бащина земя

Книгата на Веса Паспалеева «Бащина земя» е първата от библиотека Златоцвѣтъ, 1942 година, София. Корицата и илюстрациите са работа на В. Лазаркевич. Книгата е събрала в себе си чиста по детски обич към България, словото ѝ е златно като добруджанската пшеница, музиката ѝ е ручейна, от всеки неин ред струи светлина. Приятно четене! vesa.paspaleeva_bashtina.zemya_ Подобни статии | 相关文章: Първа обич (разказ за Ран Босилек) Леда Милева и Ран Босилек…

Първа обич (разказ за Ран Босилек)

Леда Милева и Ран Босилек Пролетта на хиляда деветстотин и шеста година беше слънчева. В малкото по туй време градче Габрово тя не даваше мира на децата. Току надничаше през разтворените прозорци на класните стаи и зове­ше палавите душички навън — към нагиздените с върби брегове на Янтра, към полето с отрупаните с цвят трънкосливки или към пробуде­ните горички. Учителите бяха в чудо. Какво да сторят, за да отърват децата…

The Tears of Love between Nostalgia and Beauty In “A Dream of Red Mansions” and Bulgarian literature and culture

Сълзите на любовта между носталгията и красотата в романа «Сън в алени покои» и българската литература by Petko Hinov (Bulgaria) A. Introducing «A Dream of Red Mansions» to Bulgarian Readership Presenting A Dream of Red Mansions in Bulgarian translation for the first time is not an easy undertaking. To the best of my knowledge, this is the first Chinese classical novel translated into my native tongue, if we accept the term as referring to the period of Ming and Qing dynasties. What could possibly relate a novel of such grandeur to our Bulgarian mind? What thread could possibly lead a Bulgarian reader through the folds of time back into a past unknown and unsavoured, such as the past Cao Xueqin describes? I took betook myself…

Литература в прераждане: минало и настояще на художествената словесност в Китай

(«Книгосвят», 6/1987, НК, София. С. 273-364) статиите са в pdf под съдържанието, зареждането на вградения файл от 91 страници може да отнеме време – имайте търпение! «„Търсят се китаисти!“ ——така би могъл да прозвучи един колективен призив на издатели от много страни на света, които, обзети от стремежа да придават актуален характер на своята продукция, да не изостават от изискванията на Времето, изпъстрят каталозите си с трудни…

Едногодишен помен на баба

Едногодишен помен на баба Зарасна пръстта. А на гроба цветята закриха и белега смъртен, но в пустата стая кърви тишината със толкова спомени свързана. Година отмина и все още сякаш любимият глас не замлъква — на вехтата пейка прегърбена чакаш при теб да се върнем по мръкнало. Не вярваме в тая година стопена! Смъртта няма сила над нея! Христос победи. След съня неотмeнен любовта Му над нас ще изгрее! Зарад теб Бога молим за прошка…

Неизгорени стихове

Преди много години изгорих цялото си „ученическо“ творчество. Случайно открих няколко оцелели листа от 1989 г. Нарекох ги „неизгорени стихове“. Подобни статии | 相关文章: Стихове от Китай Раната на изцелението Понякога е нужно да си чужд, да няма пред кого да си поплачеш… Да изплетеш от раните... Стихове за есента – Есен (Вл. Набоков) ЕСЕН Владимир Набоков Като в милите стари години на копнеж, чистота, чудеса, отразяват…

(Не)преводима ли е китайската класическа поезия

  (Не)преводима ли е китайската класическа поезия Петко Т. Хинов   Is Chinese Classical Poetry (Un)Translatable: Some Peculiarities and Problems of Poetic Translation of Chinese Classical Verse in Bulgarian   Abstract Do the visibility and veracity of Chineseness in poetic translation matter more than poetic beauty in a non-Chinese sense? Are truthfulness and beauty contradictory in a poetic translation? Which are the phases and mental rituals, which condition a “successful” translation from an enigmatic language such as the language of classical Chinese poetry? Are there invariable rules or is the translator free to break from the bonds, which hold a Chinese poet within the realm of what is considered as “correct” classical verse in…

Три великопостни песни

Песен първа Отново идат дни на покаяние. С отмерен звън събира храма свят на тихото Андреево стояние* и беден и богат, и стар и млад. На сън отхожда дневния светлик и топъл сняг звънливо пей в улука. Пристъпяш смиром в храма белолик: свещици пред иконите блещукат. 「Помилуй ме!」 — мълви отеготено от скръб житейска грешното сърце. 「Помилуй ме!」 — вторѝ му свят-вселена под свода мръкнал дигнала ръце. И твоя ден към заник се накланя,…