Category: Севлиево

Българско народознание и превод (3)

Българската неповторимост. Кое дава глас на българското слово в душата на детето; българските мириси; българските цветове; българските звуци и българската духовна култура (като вътрешно нравствено знание). Придобиване на български езиков и културен усет — измерения на опита. Скъпи приятели! За мен това е една от най-вълнуващите беседи — тук ще споделя някои неща, които може би ще ви се сторят необичайни, дори чудати,…

Пътуване към дома

Гореща и ясна следобед ме посрещна в бащиния град. Севлиево грееше омърлушено. На завоя към улица «Еделвайс» зърнах, окастрени до разклонението на дънера, яките и коренисти дървета – зрители на моето детство. Някои от тях бяха пресъхнали, на едно кората му бе олющена до лъскава, вкаменена сякаш голота. Гледаш го – яко, дълбоко впито в земята, а живот няма. В миг прозрях – не е вярно, че за да убиеш дървото, е нужно да прережеш…

Пътят на теменужките

Тая сутрин се събудих на дъното на светъл вир. Над мъглявото, задимено други дни Севлиевско поле нощта бе изляла езеро от непосилна синева – затова градът се чумереше, несвикнал още с безоблачната шир и огненото слънце на пролетта. Трябваше да ида да взема нещо от печатницата край реката, затова поех с небърза стъпка натам – покрай гимназията, покрай казармите, надолу към крайречния квартал. Точно на ъгъла, където трябваше…

«Заличаването» на стенописа на новия храм «Света Петка» в Севлиево

И тъй, стенописът на «Света Петка» бе заличен. Замазан. Символично. Както замазват и българската история — припряно, необмислено, грубо. За мен това в никакъв случай не е «тържество на Православието», както може би някои го чувстват. Защото случаят – от самото начало до края, – няма нищо общо с Православието. Как така ли? Ами ето как: 1) Използван е безвъзмездния, дарен с искрено и добро сърце, труд на известен български художник,…

Добрите думи на есента

Отново е петък. Днес септември се сбогува с нас. В синята утрин плаваме с моя син, яхнали велосипед, към изгрев-слънце. Към детската градина. Тъжно му е, че напуска дома. Слънцето е постлало отпреде ни светъл килим от ласкава есенна свила. Сълзици грейват върху бузите на малкото момче. Утрото трепери, не от студ, а от жажда. За добри думи. След като оставям тъжното момче в градина „Радост“, бързам към пъстрия севлиевски пазар.…