Category: Есета

Добрите думи на есента

Отново е петък. Днес септември се сбогува с нас. В синята утрин плаваме с моя син, яхнали велосипед, към изгрев-слънце. Към детската градина. Тъжно му е, че напуска дома. Слънцето е постлало отпреде ни светъл килим от ласкава есенна свила. Сълзици грейват върху бузите на малкото момче. Утрото трепери, не от студ, а от жажда. За добри думи. След като оставям тъжното момче в градина „Радост“, бързам към пъстрия севлиевски пазар.…

Изкуство и време

Времето, което прекарваме с произведение на изкуството — все едно като творци или като читатели, слушатели, зрители — има огромно значение. То е време на общение. А общението е неизменно обмяна на духовна енергия. Общението има скрита, тайнствена страна. Мисълта ми хрумна докато се чудех защо една реалистична картина и една фотография на сходен обект ми въздействуват различно — картината винаги ме вълнува, увлича,…

Къде са врабчетата?

Най-сетне пролетта дойде. След няколко дни затворничество у дома, излязохме със сина ми да се разходим из Севлиевските улици. Но някакво странно чувство не ме оставяше десетина минути — пролет е, но нещо липсва. Нещо отдавнашно, обикновено, незабележимо важно. Вярно, по-редки са гугуканията на гургулиците. Щъркелите още тракат чат-пат от високия комин край нашата улица. Но нещо недоловимо мълчеше. По едно време ме сепна…

Медът на дядо Христо

Севлиево. Петък. Пазара. Необичайно слънчево за ноемврийско утро. Вървя, разглеждам и си мисля: петъчните пазари са малък гоблен с наслов: „българският народ днес“. Не знам дали мога за друго нещо да кажа, че е народно в тая днешна държава, но севлиевският петъчен пазар е 100% народен. Искам да купя мед. Съглеждам мъничка сергия с четири „етажа“ буркани, а в бурканите греят кехлибарени утринни слънца. Въртя се, оглеждам се…

Спомен за Десети

Мисля, че не е нужно да уточнявам, че става дума за 10 ноември на 1989 г. Далечният и не съвсем. За Десети днес се говори с почти същата емоционална обвързаност, с която се говореше преди за Девети. Денят на свободата. Девети. Десети. Единайсети? Изненадващото за мен и тогава, и сега, е, че Свободата дойде в живота ни толкова изненадващо, че не бяхме готови за нея. Не мисля, че беше свобода. Ще дръзна да нарека станалото от Десети насетне:…

Една обикновена вечер

Една обикновена вечер. Дъждовете се изляха, облаците се стопиха, останаха от тях само ведробели парцали — нижат се като минутите на часовник и бършат сетните капки дъжд от ведросиния небосклон. Катето заспа на ръцете ми. Изнесох я навън —докато спи, да диша кърския въздух. Вън всичко се топи — топи се вечерта, топи се заникът, топят се облаците, топи се тишината, топи се птичата песен. Топи се животът ми и в този неспирен, все…

Есе за човешката красота

Will he find love without lust’s leaven, Love fearless, tearless, perfect, pure, To all with equal bounty given; In all, unfeigned, unfailing, sure? (Charlotte Bronte, Frances) Ще найде ли любов, от сласт незаквасена, Любов без страх, без сълзи — чиста, съвършена, На всекиго с еднаква щедрост подарена, У всички искрена и вярна неизменно? (Шарлота Бронте, „Франсис”, превод — П. Х.) § 1. Колчем съм съзирал красотата, всякога съм искал да не я докосвам с тленните си пръсти. Да не се приближавам до нея с видими стъпки.…

Двата контейнера

На нашата селска улица имаме два контейнера за отпадъци. Единият е здрав и може да се затвори до долу. Другият е развален и остава открехнат с около пет сантиметра. Естествено, за да отвориш разваления контейнер са нужни малко по-малко усилия — само с пет сантиметра преместване на капака му, но все пак са по-малко. Едно утро отивам да хвърлям боклука. Гледам, контейнерът с разваления капак пълен. Брей, викам си, толкова бързо…

Ценоразпис на стоката «човешки живот»

Ако трябва да дам определение за почтеност и „почтен човек“, бих използвал следното съвсем кратко определение: човек, който не използва другите хора. Непочтеността се ражда в сърцето в мига, когато съзнателно или не ние се интересуваме от другите през погледа на изгодата за себе си. „Изгодата за себе си“ има страшно много разновидности, макар да се нарича с общото име корист. Тя може да се маскира и като обществена полза,…

Зимна мелодия

В малката стая малкото мое момче е заспало, турило топли ръчички в шепата ми под едната си буза. Слушам честото му дишане в тишината на зимната нощ — дихание от дъха ми; слушам бързия туптеж на сърчицето му в мрака на снеговитото поле — сърчице от сърцето ми. Всичко е цяло — цяло като нощния купол над белия кър. Колко е цял светът, когато край мен тихо спи моят мъничък син! Далеко в заспалите небеса трепкат като капчици бистра…

Красотата, скрита в „изгубеното“ време

1 Ще ви направя услугата да предам сбито съдържанието на всички основни сюжетни нишки на втория том на „Сън в алени покои“: Дзя Баою, ексцентричният юноша, наследник на феноменално богатата фамилия Дзя, е влюбен в братовчедка си Лин Дайю, която също е влюбена в него. Баою несъзнателно я оскърбява, двамата често се дракат, после бързо се примиряват. Непредпазливият флирт на Баою с млада прислужница довежда до нейното самоубийство.…

Приказка за смелия моряк

Един човек живееше на брега на дълбокото синьо море. Имаше той две имения. Едното имение бе разположено навътре в сушата, навръх висока планина, която не се виждаше от брега. Той знаеше за него от дедите си — че там, в поднебесните висоти, има наследство от прадеди огромен дворец, изпълнен с безчетни богатства. Но за да влезе в него и да го наследи навеки, той трябваше да бъде изпитан и известно време, съвсем за кратко, да се занимава…