Category: Разкази

Къде са врабчетата?

Най-сетне пролетта дойде. След няколко дни затворничество у дома, излязохме със сина ми да се разходим из Севлиевските улици. Но някакво странно чувство не ме оставяше десетина минути — пролет е, но нещо липсва. Нещо отдавнашно, обикновено, незабележимо важно. Вярно, по-редки са гугуканията на гургулиците. Щъркелите още тракат чат-пат от високия комин край нашата улица. Но нещо недоловимо мълчеше. По едно време ме сепна…

Първа обич (разказ за Ран Босилек)

Леда Милева и Ран Босилек Пролетта на хиляда деветстотин и шеста година беше слънчева. В малкото по туй време градче Габрово тя не даваше мира на децата. Току надничаше през разтворените прозорци на класните стаи и зове­ше палавите душички навън — към нагиздените с върби брегове на Янтра, към полето с отрупаните с цвят трънкосливки или към пробуде­ните горички. Учителите бяха в чудо. Какво да сторят, за да отърват децата…

Цъфналата вейка

на архим. Серафим (Алексиев) — с вечна признателност   Пролетта дойде. Чудна премяна надяна селцето ни, сгушено в скута на стария Балкан. Жълтурчетата и срамежливите медуники накитиха поляните, къдравите гороцвети и нежните минзухари като шарен миндил застлаха ливадите. Закука кукувица. Вредом по дърветата се разпашкулиха едри, пухкави, бели цветчета — ще речеш, че облаци са накацали по баирите. Из просеките и по…

Кънчовото камъче

Помня го хубаво оня ден. Вървяхме край притъмнелите води на Росица, срещу течението ѝ, все покрай склонените над реката зелени плачещи върби. На моя приятел Кънчо предстоеше да се връща в казармата — тогава той беше войник. Над нас се синееше ясно-ясно небе, мек ветрец люлееше тревиците по речния бряг. Вървяхме ние, трима другари, и кротичко се разговаряхме за едно-друго. Кънчу беше мъчно, че отново трябва да се раздели с…

Родна ласка

Родна ласка “И за Бога забравила, тихо България чезне. Мрат селяците кротки, изчезват гори и селца. В събота по обед, на втория ден след Петковден на 2005 година (по стар стил, 27 октомври), незнайно как, загина моя мил дядо Петко, старец на осемдесет години без един месец. Загина, докато се трудеше. Баба Пенка бе турила обеда и го чакаше, а той все не идваше. Ниски облаци бяха прихлупили студеното есенно поле край село Богатово,…

Зимна мелодия

В малката стая малкото мое момче е заспало, турило топли ръчички в шепата ми под едната си буза. Слушам честото му дишане в тишината на зимната нощ — дихание от дъха ми; слушам бързия туптеж на сърчицето му в мрака на снеговитото поле — сърчице от сърцето ми. Всичко е цяло — цяло като нощния купол над белия кър. Колко е цял светът, когато край мен тихо спи моят мъничък син! Далеко в заспалите небеса трепкат като капчици бистра…

Приказка за смелия моряк

Един човек живееше на брега на дълбокото синьо море. Имаше той две имения. Едното имение бе разположено навътре в сушата, навръх висока планина, която не се виждаше от брега. Той знаеше за него от дедите си — че там, в поднебесните висоти, има наследство от прадеди огромен дворец, изпълнен с безчетни богатства. Но за да влезе в него и да го наследи навеки, той трябваше да бъде изпитан и известно време, съвсем за кратко, да се занимава…

Болното дете

То лежеше болно, когато всичко навън изцеляваше след зимната мъртвост. Лежеше умиращо не от една, а от много болести, когато птичата песен възкръсваше и заедно с хилядите неповторими ухания на пролетта пълнеше простора — тъй силни бяха ароматите й, тъй гъсти звуците й, че с шепи можеше да нагребеш и да окъпеш целия си дом с радост и ласка. Ала детето лежеше и вече си отиваше. Красивото, неповторимото, единственото дете на…

Притчата за полудетето

(Из сборника «Крайпътни притчи») Следобедта беше неспокойна. Изви се буен вятър, след всеки негов вой душата се изпълваше с неизказано предусещане за страшно приближаване до края — бе замлъкнал и птичи глас, и човешки говор, а писъкът в голите дървесни клони плетеше призрачни, неразгадаеми притчи. Когато ветровете най-после се усмириха и облаците, снишени над обвитата в полумрак земя, заръсиха ситен дъждец, реших,…