Category: Български писатели

Българско народознание и превод (3)

Българската неповторимост. Кое дава глас на българското слово в душата на детето; българските мириси; българските цветове; българските звуци и българската духовна култура (като вътрешно нравствено знание). Придобиване на български езиков и културен усет — измерения на опита. Скъпи приятели! За мен това е една от най-вълнуващите беседи — тук ще споделя някои неща, които може би ще ви се сторят необичайни, дори чудати,…

Българско народознание и превод (2)

Българският език като явление Българската философия на живота. Мястото на художествената литература в народознанието, страни на подготовката за нейния прочит и измерения на прочита ѝ. Скъпи приятели, Старобългарската литература е скучна за съвременните читатели. Преди всичко, защото тя не би могла да се чете пълноценно в превод, но единствено в оригинал. Само когато я познаете в нейната благословена първообразност,…

Българско народознание и превод (1)

Отправни точки 1 Мой приятел, по повод на използван от мен израз — «превод на китайската култура», — ми направи забележка, че «културата не се превежда». Нашето общо призвание не е само по себе си българска или китайска «филология», разглеждана като «езикознание», «история», «културознание», «философия», «география» и други страни на българистиката и китаистиката, но нещо, което обхваща всичко това и едва след това…

В памет на писателя Тодор Г. Влайков

Написано по случай 50-та годишнина от блажената му кончина, 28 април 1993 г. На една от последните му снимки го виждаме свел кротко беловласата си глава, загадъчна усмивка трепва сякаш в слепите му очи и между пръстите му бляска броеница. Друг портрет, нарисуван от писателя Георги Константинов: „Висок, почти слаб човек, с малка брадичка и с особено, сякаш обгоряло, зачервено от огън лице, миловидно като образите на добрите светии…

Дядовата Славчова унука (Т. Г. Влайков)

Тодор Г. Влайков ДЯДОВАТА СЛАВЧОВА УНУКА I Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, ако сте слушале за него, оня дебелия, дето носеше самурен кюрк и ездеше един чер арапски ат, в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. А рабушчия в селския тефтер, дето е даването, го пишеше Славчо Крушака. Дядови Славчови седяха в нашата махала, на горния край на селото, там, до реката. Помня го аз хубавенце дяда Славча. Шестнайсе…

Китайско-български книгосвят — новият ми проект за 2017 г.

КНИГОСВЯТ – 中保书界 – BOOKWORLD: http://bookworld.cnbg.eu «Китайско-български, или българско-китайски книгосвят» е платформа за представяне на произведения на китайската литература на български език и произведения на българската литература на английски и китайски език. Едновременното протичане на книгообмен между двата ни народа, на първия етап от създаването на сайта, ще включва представяне на български книги и произведения …

Първа обич (разказ за Ран Босилек)

Леда Милева и Ран Босилек Пролетта на хиляда деветстотин и шеста година беше слънчева. В малкото по туй време градче Габрово тя не даваше мира на децата. Току надничаше през разтворените прозорци на класните стаи и зове­ше палавите душички навън — към нагиздените с върби брегове на Янтра, към полето с отрупаните с цвят трънкосливки или към пробуде­ните горички. Учителите бяха в чудо. Какво да сторят, за да отърват децата…