Category: Много кратки разкази

Пътят на теменужките

Тая сутрин се събудих на дъното на светъл вир. Над мъглявото, задимено други дни Севлиевско поле нощта бе изляла езеро от непосилна синева – затова градът се чумереше, несвикнал още с безоблачната шир и огненото слънце на пролетта. Трябваше да ида да взема нещо от печатницата край реката, затова поех с небърза стъпка натам – покрай гимназията, покрай казармите, надолу към крайречния квартал. Точно на ъгъла, където трябваше…

Добрите думи на есента

Отново е петък. Днес септември се сбогува с нас. В синята утрин плаваме с моя син, яхнали велосипед, към изгрев-слънце. Към детската градина. Тъжно му е, че напуска дома. Слънцето е постлало отпреде ни светъл килим от ласкава есенна свила. Сълзици грейват върху бузите на малкото момче. Утрото трепери, не от студ, а от жажда. За добри думи. След като оставям тъжното момче в градина „Радост“, бързам към пъстрия севлиевски пазар.…

Игра на война

Тоше: Тате, хайде да играем с войници, тези (бежавите) са твоите, тези (зелените) са на Тоше. Аз: Добре. Нареждам войниците, а Тошко разполага свой зелен войник върху обърната каросерия, извадена от камион. Аз слагам свой бежав войник с картечница – същия като на Тоше – върху сив автомобил и му казвам: Аз: Нападам, сега ще убия твоя войник! Тоше: Не, не, тате! Той е добър човек (he’s a good guy). Аз блъскам колата и събарям Тошковия…