Category: Дневник

Venice, Italy, on February 12, 2012. (AP Photo/Luigi Costantini)

Карнавалът във Венеция и „записващият човек“

Откриване на карнавала във Венеция. Показват море от хора, които зяпат ставащото… през екраните на умните си телефони. Това сме ние, „записващите хора“. Едва после, като се приберем пред компютрите си, ще съзерцаваме реално откриването от… собствените си видеозаписи. Ето отговор на въпроса: да бъдеш или да имаш. Притежаването — по-важно от преживяването. Способността да поемаме впечатления направо от света…

Бърза ли времето в наши дни…

*   *   * Гледайки яростта, с която натискат педала на газта шофьорите на тежкотоварни (тип международни) камиони току пред входа на нашето училище, съзерцавайки неотстъпността, с която движещи се в насрещното движение мотопедисти им се пречкат, неотстъпчивостта, с която богати родители в тъмно-остъклени луксозни автомобили правят неправилен завой изкосо пред насрещното движение и ядовито свирят на дюдюкащите срещу…

След дъждовно…

*  Най-сетне и дъждът дойде. Два дни поред студените му капки се промъкваха до всички кътчета на сухата земя – и пепелта преобразиха в кал. *  *  Днес в някаква степен осъзнах мисълта на Ейдлин в огромната му книга за Тао Юанмин, че — парафразирам — поетът може да пише истинска поезия, ако живее истински живот. Нужно е дълбоко целомъдрие на мислите и сетивата, за да усети човек истинската “поезия на планините и водите”.…

Не гордост с миналото, а чувство за наследство

Струва ми се, че гордостта с миналото е отместила встрани една доста по-важна черта на родолюбието, а именно чувството за наследство. Дори за парченце земя, над която някой твой дядо е лял потта си и в която е вложил в нея всички усилия на живота си – да я придобие, обработва, запази, предаде по-нататък. Най-страшното престъпление против родолюбието е доброволното прекъсване на това „по-нататък“, в което навярно мнозина…

Миг от слънце

Миг от слънце. Ние не помним този миг. Той ни е носил на крилете си, без да сме го забелязали. Хората говорят за някакъв звезден миг, но аз си давам сметка, че онова, което душата ми вижда, кога затворя очи за отдих, са мигове от слънцето. И едва сега осъзнавам колко крив съм бил, когато съм роптаел в някои свои мигове от слънцето, дори и в най-дъждовните от тях. Ето, приклопил очи, аз виждам един миг от слънцето — под планината Сицяо,…

Реквием за баба

Дори когато вярата тихо увещава ума, че душата й е вече в покой, че баба се е избавила от дългогодишните страдания, на които разнебитеното й здраве я беше обрекло; дори когато молитвата укротява вълните на съмнението — сърцето все още се свива от болка. И това е болка не толкова за нея, която изживя живота си скромно, наистина трудолюбиво — чак страдаше в последните си години, че не може вече да се труди за нас! — с безкористна…

Вечен миг

Този миг ще е вечен — в прегръдката взел безпокойната моя звездица зазорила в хлада на деня като нощ залюлявам те в миг като птица. Ти летиш, моя Кате, разперила шепи в сивостената зима без слънце! Този миг ще е вечен като слънце творящо светове от синапово зрънце. 10 декември 2014 г. 17:10 ч. Подобни статии | 相关文章: Жални песни за селяните Създадени от средновековния китайски поет Ли Шън (772-846, династия Тан), тези две стихотворения…

Богоявление в Китай

Тази година не се лишихме от Богоявленската служба! За да отидем на богослужение обаче, нужна е подготовка от няколко дни. Първо, запазване на хотелска стая — мястото, където живеем, е на часове път от православния ни параклис, времето не винаги е сгодно, а в почивните дни пътищата и улиците са претоварени с превозни средства, пътници и минувачи. Отрадно е, че тази година празничните дни в нашия край са ведри и топли, понякога…

Есен ли е или зима?…

1 ноември 2012 Вчера и днес са най-ясните дни от месец насам. Пропука се небето като зрял пъпеш и от пукнатината излетя като златна пчела лятото, издиплиха се от пъпеша смели ветрове и раздухаха като тлъсти от мързел овни облаците. Тук-там по синята коприна останаха само валма от техните руна — умити до бяло от дъжда, изсушени до пръхналост от ветровете. Небето над Фошан е синьо, синьо, синьо… Планината Сицяо сияе като кораб…

Високата култура и нейната безгласност

Снощи започнах да гледам руския сериал „Разкол” за времето на патриарх Никон, старообрядците и претихия цар Алексий. Рано тази сутрин, 4:50, младенецът ни разбуди с гладен плач. Сетне, като криле на ранена птица, мисли започнаха да блъскат лицето на душата ми и ме накараха да се откажа от опитите да заспя отново… В полите на планината Сицяо предутринната тишина е дълбока. Мислите ми отлетяха към България, миналото, културата.…

Отново в Чонги: есен е!

Сплъстените завеси тежко висят от източната страна на стаята. Детенцето вече е будно и неспокойно, бие, удря, натиска мама и татко с крачета и ръчички и току-виж заплакало. Ставам и отивам към прозореца, дърпам завесите и ме блъска река от светлина – въртоп от слънце полита през стъклата и залива Тошко и майка му. Детенцето изведнъж се променя – протяга ръце към слънцето и смях залива стаята. Слънце и слънчев смях си говорят…

Есенна пролет

Нещо странно става тук, в природата. За хората, които живеят в Югоизточен Китай, то не е нито странно, нито екзотично. От повече от месец слънцето почти не се е показало на небето, дори когато не вали откровено, дъждът извира от земята, избива като пот от стените, провира пръсти през всяка пукнатина и цепнатина, която намери, и когато отвориш вратата на стаята си, той вече е влязъл там преди теб. Вижте пода в класната ми стая и в…