Category: Дневник

Светъл празник на смирението

Светостта на Рождеството Му е скрита от света; най-чистите, най-възвишените хора са като Младенеца в яслите — «златото» на сламата, конопът на бедността и безмълвието на кротките животни крият истинското им Богатство. Но най-светлото, което човек може да свие в бездната на сърцето си е Неговото смирение. Не търсете Истината в блясъка, в шума на веселбата и във възпяващите се взаимно герои на света. Светлината ѝ е скрита…

Фрагменти за изкуството, езика и фундаментализма на Църквата

«Моето царство не е от тоя свят… Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми. Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите…» (Иоан. 18:36-38) 1. Формата и Ре-формата Проблемът на формата е и проблем на същността. Непознаването на същността кара мнозина да я смесват, дори объркват със стила. Оттук и възниква въпросът защо Църквата…

Доктор Кой, азбантиума и спасителната упоритост

Последните епизоди на последния сезон на «Доктор Кой» (BBC’s Doctor Who, Season 9, Episode 11, 2015). За да излезе от капан, в който го е въвлякъл неизвестно кой, Докторът трябва да се пребори с всички свои страхове, въплътени в отвратително, гигантско, прегърбено почти одве човекоподобно същество с бял плащ като призрак. В крайна сметка той преодолява всички препятствия, но стига до стая, в която от свободата му го дели или ужасна тайна, която…

2016: Книжовни срещи между България и Китай

юни–август 2016 София, юни 2016 г.   В края на май 2016 г. с радост узнах, че Издателството за чуждоезична учебно-изследователска литература (Foreign Language Teaching and Research Presss, FLTRP, ИЧЛ) при Пекинския университет за чужди езици е насочило вниманието си към нашето издателство «Изток-Запад» като бъдещ партньор за съвместно китайско-българско книгоиздаване, културно-литературен обмен и създаване на трайни професионални отношения.…

Изкуство и време

Времето, което прекарваме с произведение на изкуството — все едно като творци или като читатели, слушатели, зрители — има огромно значение. То е време на общение. А общението е неизменно обмяна на духовна енергия. Общението има скрита, тайнствена страна. Мисълта ми хрумна докато се чудех защо една реалистична картина и една фотография на сходен обект ми въздействуват различно — картината винаги ме вълнува, увлича,…

Подсъдимото доверие

Историята на едно предателство, една открадната болница и нашия откраднат дом През последните две години семейството ми преживя много изпитания, удари и загуби. В началото на юни 2014 години за малко не ни напусна двегодишният Тошко — някакъв вирус така го разболя, че в пристъп на висока треска детето ни спря да диша повече от половин минута. Тогава жена ми носеше в себе си второто ни дете, та ужасът ми беше двоен — да не загубим…

Който помни, да не мълчи…

Вгледайте се в зеленото пространство отдясно на пътя. Тази обрасла с треволяк, храсталак и буренаци пустош беше нарязана на правоъгълници обработена, засята, китна земя. Когато бях дете, всеки ден след работно време (след 17 ч. без студените сезони) там имаше мравуняк от хора между 30-60 годишна възраст, а сред тях и деца като мен. Те бяха свършили работния си ден и бяха дошли да работят „на бостаня“ (в севлиевския говор това…

Спомен за Десети

Мисля, че не е нужно да уточнявам, че става дума за 10 ноември на 1989 г. Далечният и не съвсем. За Десети днес се говори с почти същата емоционална обвързаност, с която се говореше преди за Девети. Денят на свободата. Девети. Десети. Единайсети? Изненадващото за мен и тогава, и сега, е, че Свободата дойде в живота ни толкова изненадващо, че не бяхме готови за нея. Не мисля, че беше свобода. Ще дръзна да нарека станалото от Десети насетне:…

Една обикновена вечер

Една обикновена вечер. Дъждовете се изляха, облаците се стопиха, останаха от тях само ведробели парцали — нижат се като минутите на часовник и бършат сетните капки дъжд от ведросиния небосклон. Катето заспа на ръцете ми. Изнесох я навън —докато спи, да диша кърския въздух. Вън всичко се топи — топи се вечерта, топи се заникът, топят се облаците, топи се тишината, топи се птичата песен. Топи се животът ми и в този неспирен, все…

Българското семейство

Незадоменият човек е клон, а жененият става дърво. Клонът и да се отсече, не може да погуби дървото, но изкорениш ли дървото, с него умират и клоните. Затова жененият има отговорност да се грижи, освен за клоните си, и за своето здраве (духовно и телесно), и за своите корени (памет и традиция) — колкото по-дълбоко ги спуска в родната земя, толкова повече живителни сокове ще пие от нея. Който се грижи за дървото, грижи се и за гората.…

Крайностите

Във всяка крайност има (много често неосъзната, но реална) злонамереност. Това е причината крайно мнение да поражда крайно мнение от противоположната страна. Чрез крайността човек неосъзнато “изразява” себе си и затова изпитва към нея трайно и много често некритично “доверие” и привързаност. По-голямата крайност носи повече “доверие” към себе си, повече приятно самоутвърждаване. Много често дори…

Трошене на кости

Революционното насилие над обществото и мисленето прилича на преднамерено чупене на носеща тежестта му кост — за да зарасте накриво. Революционерът претендира, че знае тайната на обновлението. Но той забравя, че може единствено да чупи кости, а нови кости за нов човек няма откъде да вземе. След време революцията е забравена, но криво зарасналата кост става еталон за новото общество. Това, което се е считало преди за болест,…