Category: Проза

Пътят на теменужките

Тая сутрин се събудих на дъното на светъл вир. Над мъглявото, задимено други дни Севлиевско поле нощта бе изляла езеро от непосилна синева – затова градът се чумереше, несвикнал още с безоблачната шир и огненото слънце на пролетта. Трябваше да ида да взема нещо от печатницата край реката, затова поех с небърза стъпка натам – покрай гимназията, покрай казармите, надолу към крайречния квартал. Точно на ъгъла, където трябваше…

Доктор Кой, азбантиума и спасителната упоритост

Последните епизоди на последния сезон на «Доктор Кой» (BBC’s Doctor Who, Season 9, Episode 11, 2015). За да излезе от капан, в който го е въвлякъл неизвестно кой, Докторът трябва да се пребори с всички свои страхове, въплътени в отвратително, гигантско, прегърбено почти одве човекоподобно същество с бял плащ като призрак. В крайна сметка той преодолява всички препятствия, но стига до стая, в която от свободата му го дели или ужасна тайна, която…

Добрите думи на есента

Отново е петък. Днес септември се сбогува с нас. В синята утрин плаваме с моя син, яхнали велосипед, към изгрев-слънце. Към детската градина. Тъжно му е, че напуска дома. Слънцето е постлало отпреде ни светъл килим от ласкава есенна свила. Сълзици грейват върху бузите на малкото момче. Утрото трепери, не от студ, а от жажда. За добри думи. След като оставям тъжното момче в градина „Радост“, бързам към пъстрия севлиевски пазар.…

Подсъдимото доверие

Историята на едно предателство, една открадната болница и нашия откраднат дом През последните две години семейството ми преживя много изпитания, удари и загуби. В началото на юни 2014 години за малко не ни напусна двегодишният Тошко — някакъв вирус така го разболя, че в пристъп на висока треска детето ни спря да диша повече от половин минута. Тогава жена ми носеше в себе си второто ни дете, та ужасът ми беше двоен — да не загубим…

Медът на дядо Христо

Севлиево. Петък. Пазара. Необичайно слънчево за ноемврийско утро. Вървя, разглеждам и си мисля: петъчните пазари са малък гоблен с наслов: „българският народ днес“. Не знам дали мога за друго нещо да кажа, че е народно в тая днешна държава, но севлиевският петъчен пазар е 100% народен. Искам да купя мед. Съглеждам мъничка сергия с четири „етажа“ буркани, а в бурканите греят кехлибарени утринни слънца. Въртя се, оглеждам се…

Литература в прераждане: минало и настояще на художествената словесност в Китай

(«Книгосвят», 6/1987, НК, София. С. 273-364) статиите са в pdf под съдържанието, зареждането на вградения файл от 91 страници може да отнеме време – имайте търпение! «„Търсят се китаисти!“ ——така би могъл да прозвучи един колективен призив на издатели от много страни на света, които, обзети от стремежа да придават актуален характер на своята продукция, да не изостават от изискванията на Времето, изпъстрят каталозите си с трудни…

Една обикновена вечер

Една обикновена вечер. Дъждовете се изляха, облаците се стопиха, останаха от тях само ведробели парцали — нижат се като минутите на часовник и бършат сетните капки дъжд от ведросиния небосклон. Катето заспа на ръцете ми. Изнесох я навън —докато спи, да диша кърския въздух. Вън всичко се топи — топи се вечерта, топи се заникът, топят се облаците, топи се тишината, топи се птичата песен. Топи се животът ми и в този неспирен, все…

Кънчовото камъче

Помня го хубаво оня ден. Вървяхме край притъмнелите води на Росица, срещу течението ѝ, все покрай склонените над реката зелени плачещи върби. На моя приятел Кънчо предстоеше да се връща в казармата — тогава той беше войник. Над нас се синееше ясно-ясно небе, мек ветрец люлееше тревиците по речния бряг. Вървяхме ние, трима другари, и кротичко се разговаряхме за едно-друго. Кънчу беше мъчно, че отново трябва да се раздели с…

«СЪН В АЛЕНИ ПОКОИ» от Цао Сюецин

СЪНЯТ НА КАМЪКА   «Ако ТАКАВА книга бе написана през българското средновековие, днес ние щяхме да знаем почти всичко за живота и културата на Второто българско царство»   Скъпи читателю, Представи си, че през българския ХІV век, във Второто българско царство, едно или две десетилетия преди да бъде превърнато то в съсипни, се е намерил велик българин с писателски талант, който трудно може да се побере във времето си.…

Себеизрастването в научна светлина или просто СПИМ

Ровейки се из покритите с прах научни книги от забравената древност реших, че по-уместно е да се възстанови научното название „синдромът малък бог“ (пълно название: синдром на придобитата интелектуална микротеоза или просто — СПИМ).  Болестта е неустановима по лабораторен път и това я прави много по-коварна и разрушителна от СПИН, която в някакъв смисъл е породена от СПИМ. Микротеозата практически засяга всички…