Category: Родолюбие

ЛЕВСКИ: Пред съда на неблагодарното потомство

Коментарите ми се отнасят изцяло до статията зад препратката най-отдолу. Те са обусловени от това доколко вярно мислите на режисьора М. Генчев са вярно предадени. Почти винаги, когато се «превежда» историята на езика на съвременното мислене, «преводачът» експонира собствената си ценностна система, проектирайки миналото в нея. В случая режисьорът прави опит за точно такова проектиране на себе си и собствените културно-ценностни…

Иван Снегаров – Турското владичество

Избрани страници за България «Турското владичество — прѣчка за културното развитие на Българския народъ и другитѣ балкански народи». Напослѣдъкъ наблюдавамъ силна тенденция къмъ отричане на цели глави отъ българската история – при това съ нахална самоувѣреность, разглобно и — главното! — на парче. Парче оттукъ, парче оттамъ, българската история се «деконструктира». Затова счетохъ за нужно да сподѣля слѣдния…

Юрий Венелин за България и българите

Съдържание: Юрий Ивановичъ Венелинъ / Библиография 24 / Старитѣ и сегашни българи 26 / За характера на народнитѣ пѣсни у балканскитѣ славяни 57 / За зараждането на новата българска литература 80 / Влахобългарски грамоти 90 / Критически изследвания за историята на българитѣ / Писмо до В. Е. Априловъ 107 / Бележки 129 Печатница Хр. Г. Дановъ – О.О.Д-во / Пловдивъ – №5/1938 г. Откъс (цялата книга ще намерите по-долу): «Неговото име е може…

Който помни, да не мълчи…

Вгледайте се в зеленото пространство отдясно на пътя. Тази обрасла с треволяк, храсталак и буренаци пустош беше нарязана на правоъгълници обработена, засята, китна земя. Когато бях дете, всеки ден след работно време (след 17 ч. без студените сезони) там имаше мравуняк от хора между 30-60 годишна възраст, а сред тях и деца като мен. Те бяха свършили работния си ден и бяха дошли да работят „на бостаня“ (в севлиевския говор това…

Веса Паспалеева – Бащина земя

Книгата на Веса Паспалеева «Бащина земя» е първата от библиотека Златоцвѣтъ, 1942 година, София. Корицата и илюстрациите са работа на В. Лазаркевич. Книгата е събрала в себе си чиста по детски обич към България, словото ѝ е златно като добруджанската пшеница, музиката ѝ е ручейна, от всеки неин ред струи светлина. Приятно четене! vesa.paspaleeva_bashtina.zemya_ Подобни статии | 相关文章: Първа обич (разказ за Ран Босилек) Леда Милева и Ран Босилек…

Първа обич (разказ за Ран Босилек)

Леда Милева и Ран Босилек Пролетта на хиляда деветстотин и шеста година беше слънчева. В малкото по туй време градче Габрово тя не даваше мира на децата. Току надничаше през разтворените прозорци на класните стаи и зове­ше палавите душички навън — към нагиздените с върби брегове на Янтра, към полето с отрупаните с цвят трънкосливки или към пробуде­ните горички. Учителите бяха в чудо. Какво да сторят, за да отърват децата…

Медът на дядо Христо

Севлиево. Петък. Пазара. Необичайно слънчево за ноемврийско утро. Вървя, разглеждам и си мисля: петъчните пазари са малък гоблен с наслов: „българският народ днес“. Не знам дали мога за друго нещо да кажа, че е народно в тая днешна държава, но севлиевският петъчен пазар е 100% народен. Искам да купя мед. Съглеждам мъничка сергия с четири „етажа“ буркани, а в бурканите греят кехлибарени утринни слънца. Въртя се, оглеждам се…

Българското семейство

Незадоменият човек е клон, а жененият става дърво. Клонът и да се отсече, не може да погуби дървото, но изкорениш ли дървото, с него умират и клоните. Затова жененият има отговорност да се грижи, освен за клоните си, и за своето здраве (духовно и телесно), и за своите корени (памет и традиция) — колкото по-дълбоко ги спуска в родната земя, толкова повече живителни сокове ще пие от нея. Който се грижи за дървото, грижи се и за гората.…

Денят на българската благодарност

ТРЕТИ МАРТ Е! Независимо от черния език на човешката неблагодарност, България празнува. Ако не Освобождение (защото някои вече предпочитат думата «окупация»), то поне завръщането ни в историята като държава с личностно име: БЪЛГАРИЯ. Днес, когато все повече излизаме от историята, било емигрирайки, било криейки се в задни дворове, било еманципирано продавайки се на чужди интереси, било превръщайки окървавената с бащина…

«Тайната» на оцеляването на китайците (2)

Откъс от книгата на Лин Ютан «Бит и душевност на китайците» (aka My Country and My People). (Първата част вж. тук) От още по-голяма важност изглежда фактът, че управляващата класа не само произхождала от селата, но също така се завръщала в селата, при което селският начин на живот бил считан за идеалният. Този селски идеал в изкуствата, философията и живота, така дълбоко вкоренен във всеобщото китайско съзнание, е длъжен да обясни до голяма…

«Тайната» на оцеляването на китайците (1)

Откъс от книгата на Лин Ютан «Бит и душевност на китайците» (aka My Country and My People). Остава въпросът как е било възможно една нация да надживее тези периодични политически бедствия и да не бъде потопена от тях, както старият Рим бил потопен от ломбардците. В какво се състои тази расова издръжливост* и способност за абсорбиране на чуждестранна кръв? Единствено чрез задълбочаването в тези въпроси може да се придобие истинско разбиране…

Траки или българи

Напоследък често-често ми се мяркат статии и публикации за това, че траките са българи, българите са траки, че генетично нямаме нищо общо нито с прабългари, нито с хуни, нито със славяни… Та мисля си, в Китай има стотици малцинства, които генетично са различни, не са китайци. Това, което споява тази велика държава в един народ обаче, се нарича путонг-хуа, всеобщ език (някои неправилно го наричат “мандарин(ски)”, както…