Category: България

Невинността не крещи…

НЕВИННОСТТА Невинността не крещи. Не пресреща, не моли с очи, светлината ѝ тъй е стаена, че единствено в мрака личи. Всред човешката углавна врява тя самотно върви, напосоки. Окована законно, не вярва в учреждения, само във Бог! Невинността няма дрехи голотата си детска да скрие — предпочита да скрие утехата, че и адът не ще я убие… (Севлиево, 5 август 2016 г.) Подобни статии | 相关文章: Невинността Убийството на невинността* е най-страшното…

Подсъдимото доверие

Историята на едно предателство, една открадната болница и нашия откраднат дом През последните две години семейството ми преживя много изпитания, удари и загуби. В началото на юни 2014 години за малко не ни напусна двегодишният Тошко — някакъв вирус така го разболя, че в пристъп на висока треска детето ни спря да диша повече от половин минута. Тогава жена ми носеше в себе си второто ни дете, та ужасът ми беше двоен — да не загубим…

Интервю за в-к «100 вести» Габрово

Биографична справка за П. Хинов Г-н Хинов, кое обстоятелство провокира интереса Ви към китайския език? Още като дете ме вълнуваха приказките за онова чудно, древно царство далече на изток, наречено Китай. Едно от нещата, които най-дълбоко ме привлякоха в началото към Китай, беше йероглифната писменост. Китай се очерта по-реално в живота ми едва в средата на 80-те години на миналия век. Една неделна вечер в рубриката „От понеделник…

Който помни, да не мълчи…

Вгледайте се в зеленото пространство отдясно на пътя. Тази обрасла с треволяк, храсталак и буренаци пустош беше нарязана на правоъгълници обработена, засята, китна земя. Когато бях дете, всеки ден след работно време (след 17 ч. без студените сезони) там имаше мравуняк от хора между 30-60 годишна възраст, а сред тях и деца като мен. Те бяха свършили работния си ден и бяха дошли да работят „на бостаня“ (в севлиевския говор това…

Къде са врабчетата?

Най-сетне пролетта дойде. След няколко дни затворничество у дома, излязохме със сина ми да се разходим из Севлиевските улици. Но някакво странно чувство не ме оставяше десетина минути — пролет е, но нещо липсва. Нещо отдавнашно, обикновено, незабележимо важно. Вярно, по-редки са гугуканията на гургулиците. Щъркелите още тракат чат-пат от високия комин край нашата улица. Но нещо недоловимо мълчеше. По едно време ме сепна…

Веса Паспалеева – Бащина земя

Книгата на Веса Паспалеева «Бащина земя» е първата от библиотека Златоцвѣтъ, 1942 година, София. Корицата и илюстрациите са работа на В. Лазаркевич. Книгата е събрала в себе си чиста по детски обич към България, словото ѝ е златно като добруджанската пшеница, музиката ѝ е ручейна, от всеки неин ред струи светлина. Приятно четене! vesa.paspaleeva_bashtina.zemya_ Подобни статии | 相关文章: Първа обич (разказ за Ран Босилек) Леда Милева и Ран Босилек…

Първа обич (разказ за Ран Босилек)

Леда Милева и Ран Босилек Пролетта на хиляда деветстотин и шеста година беше слънчева. В малкото по туй време градче Габрово тя не даваше мира на децата. Току надничаше през разтворените прозорци на класните стаи и зове­ше палавите душички навън — към нагиздените с върби брегове на Янтра, към полето с отрупаните с цвят трънкосливки или към пробуде­ните горички. Учителите бяха в чудо. Какво да сторят, за да отърват децата…

За достойнствата на традиционния български правопис

Случайно преоткривам колко точен и логичен е старият ни правопис. Например лежѫ (леж`ъ) — “сега азъ лежѫ”; и лежа (леж`а) — “тогава той лежа тукъ, кѫдѣто сега лежѫ азъ”. Разликата във времената е ясна. Произношението също е отразено. Друг пример: конят. А преди се е пишело коньтъ. И се е изговаряло точно както се е пишело — конйът. Изчезналите букви ѫ/ѭ отразяват произношението много по-точно, от а/я, които…

Медът на дядо Христо

Севлиево. Петък. Пазара. Необичайно слънчево за ноемврийско утро. Вървя, разглеждам и си мисля: петъчните пазари са малък гоблен с наслов: „българският народ днес“. Не знам дали мога за друго нещо да кажа, че е народно в тая днешна държава, но севлиевският петъчен пазар е 100% народен. Искам да купя мед. Съглеждам мъничка сергия с четири „етажа“ буркани, а в бурканите греят кехлибарени утринни слънца. Въртя се, оглеждам се…

Спомен за Десети

Мисля, че не е нужно да уточнявам, че става дума за 10 ноември на 1989 г. Далечният и не съвсем. За Десети днес се говори с почти същата емоционална обвързаност, с която се говореше преди за Девети. Денят на свободата. Девети. Десети. Единайсети? Изненадващото за мен и тогава, и сега, е, че Свободата дойде в живота ни толкова изненадващо, че не бяхме готови за нея. Не мисля, че беше свобода. Ще дръзна да нарека станалото от Десети насетне:…

Една обикновена вечер

Една обикновена вечер. Дъждовете се изляха, облаците се стопиха, останаха от тях само ведробели парцали — нижат се като минутите на часовник и бършат сетните капки дъжд от ведросиния небосклон. Катето заспа на ръцете ми. Изнесох я навън —докато спи, да диша кърския въздух. Вън всичко се топи — топи се вечерта, топи се заникът, топят се облаците, топи се тишината, топи се птичата песен. Топи се животът ми и в този неспирен, все…

«Йероглифите бяха ладията, която ме донесе до далечната Жълта река…»

Интервю за в-к «Росица» 18 юни 2015 г. Увеличете снимката, като я натиснете Наградата «Христо Г. Данов» е доста престижна. Какво означава тя за Вас, г-н Хинов? Преди всичко, получих този дар най-неочаквано. За участие в номинациите са се погрижили колегите ми от издателство „Изток-Запад“, за което им благодаря от сърце! От издателството ми съобщиха за номинацията ми, а малко след това — и за това, че наградата е дадена за превода…