Category: Спомени

In Memoriam: Монах Иосиф (Ламбертсен)

Монах Иосиф Ламбертсен, или просто брат Исаак – песнописец и апостол на американското православие В петък, 27 януари 2017 г. в Ню Йорк, на 67 годишна възраст, след борба с рака, мирно се прибра при Господа моят скъп духовен събрат, монах Иосиф (Ламбертсен) – известен в Православна Америка повече като четец Исаак Ламбертсен (по рождение – Едуард, в свето кръщение Исаак, в чест на преп. Исаак Сирин, в монашество, което приема след…

Едногодишен помен на баба

Едногодишен помен на баба Зарасна пръстта. А на гроба цветята закриха и белега смъртен, но в пустата стая кърви тишината със толкова спомени свързана. Година отмина и все още сякаш любимият глас не замлъква — на вехтата пейка прегърбена чакаш при теб да се върнем по мръкнало. Не вярваме в тая година стопена! Смъртта няма сила над нея! Христос победи. След съня неотмeнен любовта Му над нас ще изгрее! Зарад теб Бога молим за прошка…

Кънчовото камъче

Помня го хубаво оня ден. Вървяхме край притъмнелите води на Росица, срещу течението ѝ, все покрай склонените над реката зелени плачещи върби. На моя приятел Кънчо предстоеше да се връща в казармата — тогава той беше войник. Над нас се синееше ясно-ясно небе, мек ветрец люлееше тревиците по речния бряг. Вървяхме ние, трима другари, и кротичко се разговаряхме за едно-друго. Кънчу беше мъчно, че отново трябва да се раздели с…

Есенна коприва

Скълбените облаци лягат за сън над ореха, в щурчова песен унесен, край комина лениво лъщи полумесец… Дъжда ще го чакаме утре, отвън ще израстне от него копривата есенна под прозорчето скромно на баба набола… После зима ще дойде, и пролет, и лято, ще е топла земята и буйна тревата, но прозорчето нощем ще грее ли още?…* 11 септември 2013 г.             * Предчувствието се оказа вярно. На 11 септември 2014 г. прозорчето…

Родна ласка

Родна ласка “И за Бога забравила, тихо България чезне. Мрат селяците кротки, изчезват гори и селца. В събота по обед, на втория ден след Петковден на 2005 година (по стар стил, 27 октомври), незнайно как, загина моя мил дядо Петко, старец на осемдесет години без един месец. Загина, докато се трудеше. Баба Пенка бе турила обеда и го чакаше, а той все не идваше. Ниски облаци бяха прихлупили студеното есенно поле край село Богатово,…