Category: Размисли

Крайностите

Във всяка крайност има (много често неосъзната, но реална) злонамереност. Това е причината крайно мнение да поражда крайно мнение от противоположната страна. Чрез крайността човек неосъзнато “изразява” себе си и затова изпитва към нея трайно и много често некритично “доверие” и привързаност. По-голямата крайност носи повече “доверие” към себе си, повече приятно самоутвърждаване. Много често дори…

Трошене на кости

Революционното насилие над обществото и мисленето прилича на преднамерено чупене на носеща тежестта му кост — за да зарасте накриво. Революционерът претендира, че знае тайната на обновлението. Но той забравя, че може единствено да чупи кости, а нови кости за нов човек няма откъде да вземе. След време революцията е забравена, но криво зарасналата кост става еталон за новото общество. Това, което се е считало преди за болест,…
Venice, Italy, on February 12, 2012. (AP Photo/Luigi Costantini)

Карнавалът във Венеция и „записващият човек“

Откриване на карнавала във Венеция. Показват море от хора, които зяпат ставащото… през екраните на умните си телефони. Това сме ние, „записващите хора“. Едва после, като се приберем пред компютрите си, ще съзерцаваме реално откриването от… собствените си видеозаписи. Ето отговор на въпроса: да бъдеш или да имаш. Притежаването — по-важно от преживяването. Способността да поемаме впечатления направо от света…

Траки или българи

Напоследък често-често ми се мяркат статии и публикации за това, че траките са българи, българите са траки, че генетично нямаме нищо общо нито с прабългари, нито с хуни, нито със славяни… Та мисля си, в Китай има стотици малцинства, които генетично са различни, не са китайци. Това, което споява тази велика държава в един народ обаче, се нарича путонг-хуа, всеобщ език (някои неправилно го наричат “мандарин(ски)”, както…

Бърза ли времето в наши дни…

*   *   * Гледайки яростта, с която натискат педала на газта шофьорите на тежкотоварни (тип международни) камиони току пред входа на нашето училище, съзерцавайки неотстъпността, с която движещи се в насрещното движение мотопедисти им се пречкат, неотстъпчивостта, с която богати родители в тъмно-остъклени луксозни автомобили правят неправилен завой изкосо пред насрещното движение и ядовито свирят на дюдюкащите срещу…

Есе за човешката красота

Will he find love without lust’s leaven, Love fearless, tearless, perfect, pure, To all with equal bounty given; In all, unfeigned, unfailing, sure? (Charlotte Bronte, Frances) Ще найде ли любов, от сласт незаквасена, Любов без страх, без сълзи — чиста, съвършена, На всекиго с еднаква щедрост подарена, У всички искрена и вярна неизменно? (Шарлота Бронте, „Франсис”, превод — П. Х.) § 1. Колчем съм съзирал красотата, всякога съм искал да не я докосвам с тленните си пръсти. Да не се приближавам до нея с видими стъпки.…

Невинността

Убийството на невинността* е най-страшното убийство. Чудим се защо навсякъде из обществото са напълзели като гадини толкова грубост, безочие, наглост, безсъвестност… Защото с невинността се постъпва като с ненужно бреме в най-ранна възраст. Невинността е осмивана и противопоставяна на зрелостта и това идва от напълно погрешните ни представи, че тя е нещо, което трябва час по-скоро да се изживее, да си отиде от живота…

Двата контейнера

На нашата селска улица имаме два контейнера за отпадъци. Единият е здрав и може да се затвори до долу. Другият е развален и остава открехнат с около пет сантиметра. Естествено, за да отвориш разваления контейнер са нужни малко по-малко усилия — само с пет сантиметра преместване на капака му, но все пак са по-малко. Едно утро отивам да хвърлям боклука. Гледам, контейнерът с разваления капак пълен. Брей, викам си, толкова бързо…

Не гордост с миналото, а чувство за наследство

Струва ми се, че гордостта с миналото е отместила встрани една доста по-важна черта на родолюбието, а именно чувството за наследство. Дори за парченце земя, над която някой твой дядо е лял потта си и в която е вложил в нея всички усилия на живота си – да я придобие, обработва, запази, предаде по-нататък. Най-страшното престъпление против родолюбието е доброволното прекъсване на това „по-нататък“, в което навярно мнозина…

Стари и нови ери

Все повече се убеждавам, че историческите периодизации (първобитен, робовладелски, феодален и пр. строеве) не са добре съгласувани с психичното битие на човешкия род. Струва ми се, че от втората гледна точка за всички земни хора съществуват само два синхронно протичащи периода: повечето люде живеят в периода на старата ера, една минимална част, почти невидима – в новата ера, сиреч периода на Новия завет. Разделението…

The BUYcycle of History

Или: колелото на историята Епоха на безследно изчезналите: народни добродетели национални богатства хубава родна реч свян и честност, благородство и достойнство. Епоха на нищото, което ще остави подир себе си наследници-деца, което всякак ще следи и друг да не остави нещо. Епоха на човека-тръба от едната страна влизат „консумативи“ от другата страна излизат… (пак консумативи), а човекът си мисли: сит съм пълен съм…

Фрагменти за алчността, милостта, историята и порочността

Историята, според мен, не е нишка, която се разплита, а кълбо, което сe върти и омотава-размотава. Съблазънта на рационалното мислене е в опита да се разплете това кълбо — вижте към каква линеарност прибягва хронографията, представяйки събитията като нишки и възли в една последователност. Прецизността тук е невъзможна, орловият поглед е относителен, мерките и теглилките са обременени с човешки чувства и дълбоко лични…