Category: Размисли

По-малкото зло

Много често се успокояваме с мисълта, че «избираме по-малкото зло». Всъщност, «по-голямото зло» идва неизбежно след натрупани «по-малки злини». Избирайки «по-малкото зло» ние отваряме задна вратичка за всяко зло. Всеки компромис със злото му дава сили. Тази логика на «по-малкия» избор е достойна за одобрение само в случая, че избираме по-малкото (незаслужаващо вниманието на другите и неподхранващо тщеславието ни)…

ЛЕВСКИ: Пред съда на неблагодарното потомство

Коментарите ми се отнасят изцяло до статията зад препратката най-отдолу. Те са обусловени от това доколко вярно мислите на режисьора М. Генчев са вярно предадени. Почти винаги, когато се «превежда» историята на езика на съвременното мислене, «преводачът» експонира собствената си ценностна система, проектирайки миналото в нея. В случая режисьорът прави опит за точно такова проектиране на себе си и собствените културно-ценностни…

Фрагменти за изкуството, езика и фундаментализма на Църквата

«Моето царство не е от тоя свят… Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми. Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите…» (Иоан. 18:36-38) 1. Формата и Ре-формата Проблемът на формата е и проблем на същността. Непознаването на същността кара мнозина да я смесват, дори объркват със стила. Оттук и възниква въпросът защо Църквата…

«Заличаването» на стенописа на новия храм «Света Петка» в Севлиево

И тъй, стенописът на «Света Петка» бе заличен. Замазан. Символично. Както замазват и българската история — припряно, необмислено, грубо. За мен това в никакъв случай не е «тържество на Православието», както може би някои го чувстват. Защото случаят – от самото начало до края, – няма нищо общо с Православието. Как така ли? Ами ето как: 1) Използван е безвъзмездния, дарен с искрено и добро сърце, труд на известен български художник,…

Доктор Кой, азбантиума и спасителната упоритост

Последните епизоди на последния сезон на «Доктор Кой» (BBC’s Doctor Who, Season 9, Episode 11, 2015). За да излезе от капан, в който го е въвлякъл неизвестно кой, Докторът трябва да се пребори с всички свои страхове, въплътени в отвратително, гигантско, прегърбено почти одве човекоподобно същество с бял плащ като призрак. В крайна сметка той преодолява всички препятствия, но стига до стая, в която от свободата му го дели или ужасна тайна, която…

Изкуство и време

Времето, което прекарваме с произведение на изкуството — все едно като творци или като читатели, слушатели, зрители — има огромно значение. То е време на общение. А общението е неизменно обмяна на духовна енергия. Общението има скрита, тайнствена страна. Мисълта ми хрумна докато се чудех защо една реалистична картина и една фотография на сходен обект ми въздействуват различно — картината винаги ме вълнува, увлича,…

Който помни, да не мълчи…

Вгледайте се в зеленото пространство отдясно на пътя. Тази обрасла с треволяк, храсталак и буренаци пустош беше нарязана на правоъгълници обработена, засята, китна земя. Когато бях дете, всеки ден след работно време (след 17 ч. без студените сезони) там имаше мравуняк от хора между 30-60 годишна възраст, а сред тях и деца като мен. Те бяха свършили работния си ден и бяха дошли да работят „на бостаня“ (в севлиевския говор това…

За достойнствата на традиционния български правопис

Случайно преоткривам колко точен и логичен е старият ни правопис. Например лежѫ (леж`ъ) — “сега азъ лежѫ”; и лежа (леж`а) — “тогава той лежа тукъ, кѫдѣто сега лежѫ азъ”. Разликата във времената е ясна. Произношението също е отразено. Друг пример: конят. А преди се е пишело коньтъ. И се е изговаряло точно както се е пишело — конйът. Изчезналите букви ѫ/ѭ отразяват произношението много по-точно, от а/я, които…

Медът на дядо Христо

Севлиево. Петък. Пазара. Необичайно слънчево за ноемврийско утро. Вървя, разглеждам и си мисля: петъчните пазари са малък гоблен с наслов: „българският народ днес“. Не знам дали мога за друго нещо да кажа, че е народно в тая днешна държава, но севлиевският петъчен пазар е 100% народен. Искам да купя мед. Съглеждам мъничка сергия с четири „етажа“ буркани, а в бурканите греят кехлибарени утринни слънца. Въртя се, оглеждам се…

Българското семейство

Незадоменият човек е клон, а жененият става дърво. Клонът и да се отсече, не може да погуби дървото, но изкорениш ли дървото, с него умират и клоните. Затова жененият има отговорност да се грижи, освен за клоните си, и за своето здраве (духовно и телесно), и за своите корени (памет и традиция) — колкото по-дълбоко ги спуска в родната земя, толкова повече живителни сокове ще пие от нея. Който се грижи за дървото, грижи се и за гората.…

Денят на българската благодарност

ТРЕТИ МАРТ Е! Независимо от черния език на човешката неблагодарност, България празнува. Ако не Освобождение (защото някои вече предпочитат думата «окупация»), то поне завръщането ни в историята като държава с личностно име: БЪЛГАРИЯ. Днес, когато все повече излизаме от историята, било емигрирайки, било криейки се в задни дворове, било еманципирано продавайки се на чужди интереси, било превръщайки окървавената с бащина…

Крайностите

Във всяка крайност има (много често неосъзната, но реална) злонамереност. Това е причината крайно мнение да поражда крайно мнение от противоположната страна. Чрез крайността човек неосъзнато “изразява” себе си и затова изпитва към нея трайно и много често некритично “доверие” и привързаност. По-голямата крайност носи повече “доверие” към себе си, повече приятно самоутвърждаване. Много често дори…