Category: Фрагменти

По-малкото зло

Много често се успокояваме с мисълта, че «избираме по-малкото зло». Всъщност, «по-голямото зло» идва неизбежно след натрупани «по-малки злини». Избирайки «по-малкото зло» ние отваряме задна вратичка за всяко зло. Всеки компромис със злото му дава сили. Тази логика на «по-малкия» избор е достойна за одобрение само в случая, че избираме по-малкото (незаслужаващо вниманието на другите и неподхранващо тщеславието ни)…

Фрагменти за изкуството, езика и фундаментализма на Църквата

«Моето царство не е от тоя свят… Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми. Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите…» (Иоан. 18:36-38) 1. Формата и Ре-формата Проблемът на формата е и проблем на същността. Непознаването на същността кара мнозина да я смесват, дори объркват със стила. Оттук и възниква въпросът защо Църквата…

За достойнствата на традиционния български правопис

Случайно преоткривам колко точен и логичен е старият ни правопис. Например лежѫ (леж`ъ) — “сега азъ лежѫ”; и лежа (леж`а) — “тогава той лежа тукъ, кѫдѣто сега лежѫ азъ”. Разликата във времената е ясна. Произношението също е отразено. Друг пример: конят. А преди се е пишело коньтъ. И се е изговаряло точно както се е пишело — конйът. Изчезналите букви ѫ/ѭ отразяват произношението много по-точно, от а/я, които…

Крайностите

Във всяка крайност има (много често неосъзната, но реална) злонамереност. Това е причината крайно мнение да поражда крайно мнение от противоположната страна. Чрез крайността човек неосъзнато “изразява” себе си и затова изпитва към нея трайно и много често некритично “доверие” и привързаност. По-голямата крайност носи повече “доверие” към себе си, повече приятно самоутвърждаване. Много често дори…

Трошене на кости

Революционното насилие над обществото и мисленето прилича на преднамерено чупене на носеща тежестта му кост — за да зарасте накриво. Революционерът претендира, че знае тайната на обновлението. Но той забравя, че може единствено да чупи кости, а нови кости за нов човек няма откъде да вземе. След време революцията е забравена, но криво зарасналата кост става еталон за новото общество. Това, което се е считало преди за болест,…

Непредпазливи мисли за езика ни

1 Езикът ни се «изчиства» от «старата си» поетичност, «редактират» се умишлено красиви народни изрази като «пукна се пролет», «пукна се зората» (а това «пукване» няма нищо общо с пуканките в нечии глави, а се асоциира с разцъфването на цветна пъпка, нейсе, също нямаща нищо общо с акне). И тази «чистка» се извършва не от друг, а от модерните редактори и литератори. Какво бе разочарованието ми, когато в любимата от детската градина…

Бърза ли времето в наши дни…

*   *   * Гледайки яростта, с която натискат педала на газта шофьорите на тежкотоварни (тип международни) камиони току пред входа на нашето училище, съзерцавайки неотстъпността, с която движещи се в насрещното движение мотопедисти им се пречкат, неотстъпчивостта, с която богати родители в тъмно-остъклени луксозни автомобили правят неправилен завой изкосо пред насрещното движение и ядовито свирят на дюдюкащите срещу…

След дъждовно…

*  Най-сетне и дъждът дойде. Два дни поред студените му капки се промъкваха до всички кътчета на сухата земя – и пепелта преобразиха в кал. *  *  Днес в някаква степен осъзнах мисълта на Ейдлин в огромната му книга за Тао Юанмин, че — парафразирам — поетът може да пише истинска поезия, ако живее истински живот. Нужно е дълбоко целомъдрие на мислите и сетивата, за да усети човек истинската “поезия на планините и водите”.…

Ценоразпис на стоката «човешки живот»

Ако трябва да дам определение за почтеност и „почтен човек“, бих използвал следното съвсем кратко определение: човек, който не използва другите хора. Непочтеността се ражда в сърцето в мига, когато съзнателно или не ние се интересуваме от другите през погледа на изгодата за себе си. „Изгодата за себе си“ има страшно много разновидности, макар да се нарича с общото име корист. Тя може да се маскира и като обществена полза,…

Фрагменти, мисли и откъси

В наше време на лъжата краката са дълги, много дълги! А ако истината покаже и кутрето на левия си крак, отсичат й се и двата крака… И тогава отново се оказва и доказва на дело, че на лъжата краката са по-дълги, дори да се състоят само от безмозъчно много кутрета! *   *   * По отношение на светците има нещо, което често пренебрегваме къде от незнание, къде от гордост — когато обявяваме някого било за светец, било за отстъпник от истината:…

Достойните и силните

Малцина достойни хора биват прославени, оценени приживе. Така е било в историята, тъй и ще бъде. Приживе прославят силните и властните – от страх пред тях. Достойните обикновено не са сред тях. Достойните черпят достойнството си от онова, що е над времето и едва когато те напуснат времето славата им ги намира. Затуй известността приживе и достойнството си подават ръка в изключителни случаи. Такива са законите на мъдростта.…

Фрагменти за алчността, милостта, историята и порочността

Историята, според мен, не е нишка, която се разплита, а кълбо, което сe върти и омотава-размотава. Съблазънта на рационалното мислене е в опита да се разплете това кълбо — вижте към каква линеарност прибягва хронографията, представяйки събитията като нишки и възли в една последователност. Прецизността тук е невъзможна, орловият поглед е относителен, мерките и теглилките са обременени с човешки чувства и дълбоко лични…