Не знам какво точно е времето… Не знам, какво точно е времето. Как минава то. Защо минава. Минава ли изобщо? Ето, тук съм аз, в прегръдката на мама. Това е станало, то е част от реалността, която наричаме минало. Но след като е реалност, значи не е минала – реалността...

(драсканици къмъ единъ широкъ за изслѣдване въпросъ) 1. Думата „спортъ“ има общоевропейска употрѣба. Въ старобългарския езикъ тя обаче нѣма точно съотвѣтствие. „Упраж(д)нение“ на старобългарски езикъ означава „занятие“, „дѣло“, но въ корена си, праздьнъ – празенъ. Глаголътъ „упразднити“ (днесь „упражнявамъ“) означава „унищожавамъ, прѣмахвамъ, отстранявамъ“, а въ възвратенъ видъ – „оставамъ безъ...

Изобилието на информация доведе до изобилие от дезинформация. Последното – до недоверие към информацията. Тези, които първи започват да пищят: „Пропаганда!“ „Хибридна война!“ най-вероятно с това извършват пропаганда и „хибридна война“ – от пропаганда се боят най-вече пропагандаторите. Тези, които искат да донесат на обществото ни „подкрепа“, „високи стандарти“ и...

Човѣкъ много по-лесно избира познанието на страститѣ и пороцитѣ, особено въ юношеството, отколкото обратното. Човѣкъ съ готовность експериментира съ всевъзможни порочни поведения, но нѣма рѣшимость да експериментира, дори отъ любопитство, съ Божиитѣ заповѣди, съ практикитѣ на благороднитѣ и светитѣ люде отъ човѣшката история: да опита отъ въздържанието, отъ поста, отъ...

„Не можете да отгледате децата си така, както са ви отгледали вашите родители, защото те са ви отгледали за свят, който вече не съществува.“ Колко харесвания би събрало това твърдение, ако се замислим какво всъщност е посланието, скрито в него? Да видим: 1. „Отглеждам“, в случая, би трябвало да означава...

Отворих прозореца срещу зимния юг. Слънцето, зряла златна ябълка, слизаше към комина на съседския дом бавно и преспокойно. Най обичам да оставя слънцето да грее право в лицето ми, а аз да жумя и мълчаливо да го гледам през клепачи. Да съзерцавам съвършената форма – кръга, – изпълнена с огнена...

КОПНЕЖ Копнеж за зима.Чиста.Белоснежна.Неповторима.Тиха.Нежна.Като снежинкалека и ранима —най-детсказима… 7 дек. 2016 СНЯГ Нека бавно пада снегът.На есенен дъжд се наслушах,на писък на вятъри шум от листа. Песента на снега жадувам —невъобразиматишина. КЪСНА ВЕЧЕР Тъй е хубава късната песен на огъня!Изпод преспите детско сърцето тупти,тракат релси далечни, отшумяват вагонитена суровата зима...

„Есента на средновековието“ от Хьойзинха започва с описание на „яркостта“ не световъзприятието на „средновековния човек“. Защо е тъй ярък цветът на неговото възприемане за света? Защото е вярвал в съществуването на истина и лъжа. Контрастите са там, където има същности. Нихилизмът отми слоевете на изтънчеността от езика и езиците и...

Зимата ни подарява пореден слънчев ден. Отварям нашироко южния прозорец и се потапям в щедрите вълни на слънчево море. Насаме със слънцето. Огненожълти, аленорижи кръгове потапят и удавят всеки страх, съмнение и желание. Тихо душата се възкачва по лъчите му към друг един свят – по-истински, по-смислен, недосегаем за мрака....

Вече трийсета есенлистата се ронят.Оредява Родинатаклон подир клони се питам, ще видя линякога пролетили сетнята есенще дочакам бездом?… Ще остане ли нещоот нашия свят?…Или кални глиганис копита и бивнидо горчивия коренще го изрият,после ще се оригнати в ада свлекат?… Вече трийсета есенредее земята нии в Родината гаснаткомин след комин…Аз живея...

(Нео-, пост-, ултра и прочее) либерализмътъ се прѣвърна въ платформа за все по-безобразна тирания „въ името на свободата“. Причинитѣ за това, според мен, сѫ нѣколко: а) Откѫсването на човѣшкия умъ отъ Бога, т.е. бунтътъ противъ собствената ограниченость чрѣзъ идеята, че знанието, а не истината, освобождава. Това направи либерализма „класовъ“, „елитаренъ“,...

Задушница. Вчера преди обед и ние отидохме на семейния гроб. Когато влизах в селското гробище, една „странна“ мисъл ме осени: ако бихме постигнали целта на християнския живот, сега аз щях да влизам в храм, а наоколо щяха да са скрити под крина свети мощи на знайни и незнайни Божии светии!...

В спомените си от детството и ранното юношество храня нещо, което не е свързано с духа и вярата, но все още топли сърцето ми. Нашето детство беше оградено от вяра в бъдещето – утопична, противоречива за възрастните, но за нас децата – несъмнена и близка. Около нас нямаше новини за...

Грее над всичкослънцето бялоотварям прозорецахвърлям одеялои се потапямв светлия огън…Сещам в просъница –Катето ляга идетска главицана рамо полага ми.Двама отплавамев благата жар наследобеда тих –от ноемврия дар. Миг безконечен –слънчева баня,синята вечностлекува ми раните.На времето бързеяспира без сила;вечна е Катя сръчицата мила.Слънцето вдигадушите ни горе –гледаме, смеем сев сияйни простори,рукват...