Китай и България: Близост и Култура ◄○► Авторски сайт на Петко Т. Хинов 保加利亞與中國:文化與貼近 · 韓裴個人網站

Награда за особен принос към китайската книга

С благодарност и радост искам да споделя, че в навечерието на завършването на десетата ми книга в превод от китайски език – втори том на «Чудните дела на съдията Бао», – получих следното писмо от Комитета за присъждане на Награда за особен принос към китайската книга (Администрация по масово осведомяване...

0

Власт над хляба

Това се случи неочаквано. Пътувахме с моя приятел чичо И. към София с автомобил от един далечен град. Вече наближаваше обед и тъкмо минавахме през някакво малко населено място – пропуснах да забележа табелата с името. Всъщност, не съм уверен имаше ли такава… Още преди да влезем, чичо И. предложи...

0

И тоя ден отмина…

Изтръпнал наблюдавам нощем как устремно мигът се свлича, след миг, недообикнат още, по сипея, живот наричан. Заспивам и усещам как след някакъв въртоп несвестен, и тоя ден изчезна в мрака, сбогувайки се с мен за сетно! И спомен от далечна пролет, като от стих недоизречен през струите на бесен полет...

2

Неразрешениятъ все още въпросъ за българския правописъ

Единъ нескученъ, богатъ на знания, любопитни подробности и свѣдѣния, пък било и нѣкѫдѣ заядливъ, другадѣ придирчивъ не по мѣра, нѣкѫдѣ и противоречивъ вѫтрешно, разборъ на правописанието отъ негово врѣме на акад. Стефанъ Младеновъ. Заглавието е дадено отъ менъ. Източникъ: Проф. Д-ръ Стефанъ Младеновъ, «Етимологически и правописенъ речникъ на българския книжовенъ...

0

Правене на любов

Те правеха любов. Когато я направиха, Богдана я нарекоха. Те правеха любов. Не я оставиха край пътя, нарекоха я Катя. Те правеха любов. да се роди ѝ дадоха докрай, нарекоха я Николай. Те правеха любов. И в топли дни, и зиме я канеха – и тя, и той, у тях...

0

Отшумели води…

Споменитѣ на о. Димитъръ Петкановъ ВМЕСТО ПРЕДГОВОР Желанието ми да разкажа нещо за своя живот не е суетливо. Кого ли интересува моя живот? Интерес представлява животът на великите хора, пък аз съм един от обикновените люде. И все пак ако пожелавам да позанимая любознателния читател с моя живот, това правя, защото искам да...

0

Ръце, които прегръщат…

Топла е стаята, потънала в предутрин мрак. Тиха, печална музика се носи в малкото, съкровено пространство. Болното бебе лежи между мама и тате – то е тъй мъничко и беззащитно, че до него те изглеждат като две планини, изпълнени с докрайна обич. Невръстното детенце се усеща надеждно между тия планини,...

0

Служба на светите 700000 сръбски новомъченици, избити от усташите по време на втората световна война

Служба на светите 700000 сръбски новомъченици, избити от усташите по време на втората световна война (автор: светител Николай Велимирович, превод от сръбски на църковнославянски, Петко Т. Хинов) Преводът ми отне почти една година, предложената тук служба (30 страници в А4) следва точно оригиналния текст на сръбския Златоуст, светител Николай Велимирович,...

0

КОСТЕНЯК

Между три хълма, разположени като три силни опори – за гръб срещу полския вятър и дивите зверове – има едно село. Покрай селото тече обичайната река, без която никое българско село не може да живее. В далечината трепка като в мараня гръбнакът на България – старият Балкан. Старо е то...

0

България е още тукъ (мисли за хибридизацията на свѣта)

Спомнямъ си врѣмето, когато изъ нашия край все още можѣше да се чуе истинскиятъ севлиевски диалектъ – съ невѣроятната му мекота, плавность, неповторима изразность, нѣкои изрази и думи дори не можехъ да намѣря и въ диалектни рѣчници. Тѣ вече сѫ изчезнали. Не си спомнямъ врѣмето, когато севлиевскитѣ народни пѣсни все...

0

МИСЛИ ЗА СѢМЕЙСТВОТО

«Сѣмейство» е дума, кореняща се въ словото «сѣме», което на старобългарски често се употрѣбява въ значението «потомство». По своето значение и смисъль сѣмейството е съюзъ, призванъ да ражда потомство, дѣца. Коя жена би се съгласила да се омѫжи за импотентенъ или безплоденъ мѫжь? Или за скопецъ? Безплодието на сѣмейството не...

0

Нашата стара липа

Старата улица. Старата къща. Нашата стара липа! От стройна мома до корава старица пред старата дядова къща тя бдяла и чакала кога ще се върна под покрива тъжен и роден. Четирсет години откак я познавам — над прага ни клони склонила! И още четирсет с любов бих я гледал и...

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com