МОЯТА БЪЛГАРИЯ И МОЯТ КИТАЙ · 吾保國與吾中國

Китай и България: Близост и Култура ◄○► Авторски сайт на Петко Т. Хинов 保加利亞與中國：文化與貼近 · 韓裴個人網站

България / Китай / Книги / Култура / Личности / Обяви / Преводи / Събития / 中文

Награда за особен принос към китайската книга

С благодарност и радост искам да споделя, че в навечерието на завършването на десетата ми книга в превод от китайски език – втори том на «Чудните дела на съдията Бао», – получих следното писмо от Комитета за присъждане на Награда за особен принос към китайската книга (Администрация по масово осведомяване и книгоиздаване на Китайската народна република): «Почитаеми г-не Петко Т. Хинов, За нас е огромна чест да Ви осведомим,…

България / Български писатели / Български поети / Език и слово / Китай / Класика / Книги / Култура / Лекции / Родолюбие / Севлиево / Спомени

Българско народознание и превод (3)

Българската неповторимост. Кое дава глас на българското слово в душата на детето; българските мириси; българските цветове; българските звуци и българската духовна култура (като вътрешно нравствено знание). Придобиване на български езиков и културен усет — измерения на опита. Скъпи приятели! За мен това е една от най-вълнуващите беседи — тук ще споделя някои неща, които може би ще ви се сторят необичайни, дори чудати,…

България / Моите романи

ВЪЗВРАЩЕНИЕ – роман за възможното минало и невъзможното настояще на България

Откъси от новия ми роман «Възвращение», чийто първи том очаквам да завърша — с Божията помощ! — до средата на идващата 2018-та година. ВЪЗВРАЩЕНИЕ роман за възможното минало и невъзможното настояще на България Петко Т. Хинов Книга първа Отшествие Предначало Тази тетрадка намерих сред заглъхнали от забвение вещи в кованата ракла на дядо ми. Езикът, на който са писани, е векове по-стар от времето, когато са писани. Отделни…

България / Български писатели / Български поети / Духовна литература / Език и слово / Китай / Класика / Книги / Култура / Лекции / Родолюбие

Българско народознание и превод (2)

Българският език като явление Българската философия на живота. Мястото на художествената литература в народознанието, страни на подготовката за нейния прочит и измерения на прочита ѝ. Скъпи приятели, Старобългарската литература е скучна за съвременните читатели. Преди всичко, защото тя не би могла да се чете пълноценно в превод, но единствено в оригинал. Само когато я познаете в нейната благословена първообразност,…

България / Български писатели / Български поети / Език и слово / Китай / Книги / Култура / Лекции / Родолюбие

Българско народознание и превод (1)

Отправни точки 1 Мой приятел, по повод на използван от мен израз — «превод на китайската култура», — ми направи забележка, че «културата не се превежда». Нашето общо призвание не е само по себе си българска или китайска «филология», разглеждана като «езикознание», «история», «културознание», «философия», «география» и други страни на българистиката и китаистиката, но нещо, което обхваща всичко това и едва след това…

България / Размисли / Родолюбие / Севлиево

Пътуване към дома

Гореща и ясна следобед ме посрещна в бащиния град. Севлиево грееше омърлушено. На завоя към улица «Еделвайс» зърнах, окастрени до разклонението на дънера, яките и коренисти дървета – зрители на моето детство. Някои от тях бяха пресъхнали, на едно кората му бе олющена до лъскава, вкаменена сякаш голота. Гледаш го – яко, дълбоко впито в земята, а живот няма. В миг прозрях – не е вярно, че за да убиеш дървото, е нужно да прережеш…

Български поети / Китай / Поезия

Стихове от Китай (2017)

ДЪЖДОВНА НОЩ Многохиляден хор от цикади планината безлюдна люлее; тъмнината е непроходима, ситни капчици рони над пътеките глухи бамбука. А във мене притиснати нейде толкоз дълбоко сякаш никога не са били глъхнат други пътеки, по които вече никой не може да ходи… Мои детски пътеки, прахоляци и кътища като родно селце запустяли! Мои друми запомнени мои пролетни птици за далечни земи копняли! Тихо спира дъждът, отмаляла…

Дневник / Есета / Китай

Край езерцето в Бейуай

Седя край шумящите води на изкуственото езерце в Пекинския университет за чужди езици. Водите тайнствено увличат мислите към вечността – неизменна и безжалостно близка. И за кой ли път усещам: единствено туй, що правим за вечността, има истински смисъл. А най-важното е туй, що правим от любов – дори най-нищожната, продиктувана от любов наша постъпка, е облагоухана от вечност. Снощи с дълбока тъга си припомнях живота на…

In Memoriam / Български писатели / Класика / Личности / Статии

В памет на писателя Тодор Г. Влайков

Написано по случай 50-та годишнина от блажената му кончина, 28 април 1993 г. На една от последните му снимки го виждаме свел кротко беловласата си глава, загадъчна усмивка трепва сякаш в слепите му очи и между пръстите му бляска броеница. Друг портрет, нарисуван от писателя Георги Константинов: „Висок, почти слаб човек, с малка брадичка и с особено, сякаш обгоряло, зачервено от огън лице, миловидно като образите на добрите светии…

Поезия

Велики петък

  В тоя ден всички смърти на хора любими се събират във мен. Олиселите черепи с голготския череп Адамов се сливат и тежи от мълчание болката и от вяра прелива… В тоя ден прародителски тръпне земята в кожух от зелено очакване; под мъглите утихнал е вятъра, а от златните кътища на далечното детство донасят се като листи, отдавна окапали, гласове незабравени и от тях, под сплъстения мрак, лъха толкова много любов! В тоя ден от…

България / Български писатели / Из домашната ми библиотека / Любими книги / Повести

Дядовата Славчова унука (Т. Г. Влайков)

Тодор Г. Влайков ДЯДОВАТА СЛАВЧОВА УНУКА I Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, ако сте слушале за него, оня дебелия, дето носеше самурен кюрк и ездеше един чер арапски ат, в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. А рабушчия в селския тефтер, дето е даването, го пишеше Славчо Крушака. Дядови Славчови седяха в нашата махала, на горния край на селото, там, до реката. Помня го аз хубавенце дяда Славча. Шестнайсе…

България / Много кратки разкази / Притчи / Проза / Севлиево

Пътят на теменужките

Тая сутрин се събудих на дъното на светъл вир. Над мъглявото, задимено други дни Севлиевско поле нощта бе изляла езеро от непосилна синева – затова градът се чумереше, несвикнал още с безоблачната шир и огненото слънце на пролетта. Трябваше да ида да взема нещо от печатницата край реката, затова поех с небърза стъпка натам – покрай гимназията, покрай казармите, надолу към крайречния квартал. Точно на ъгъла, където трябваше…