Живеем в свят, задушаващ се от собствената си пластмаса. Онова, от което правим домовете си и вещите вътре в тях, в огромна степен отразява нас и отношенията помежду ни. Но пластмасата е нещо много повече от суровина за вещите ни. Какво е пластмасата? – Изкуствено синтезирано вещество. Какво я отличава...
Снощи разговаряхме с един поддръжник на Старата школа и в разговора се явиха интересни мисли. Една от тях бих искал да споделя с всички в групата ни: Словесното развитие като стремеж към пределно развитие на личността Човешкото мислене се изгражда чрез словото. И макар усвояването на родния език да става...
Колко различни тишини има! Тишината, когато младостта е в силата си и звездите шепнат на щурците. Тишината, която безгрижният сън на детството ни е подарил. Тишината, която по-късно захвърлихме, защото ни носеше скуката да бъдем със себе си… Тишината след 30 години преход, когато повечето селски дворове са опустели и...
У дома има стар телефон оцелял от моето детство. Всичко друго е вече отминало, овехтяло, изгубено, хвърлено, само старият, чер телефон от дома на баба и дядо, се запазил в някакъв шкаф отстранен и от бит, и от свят… Ала някога, в живото детство, колко често на него звънял съм,...
Вратата зее днес отворена… Тук някога кипеше от живот. Под стряхата гнезда на ластовици отлетели се ронят със зида полусъборен; врата без ключ, повярвала на думи, и дом безлюден, своя ключ предал… Пред прага бляска сребърник захвърлен сред костите на гълъби изядени. Ако намериш дом с врата, що зее –...
Тихо капят цветенца в калта. Планините бледнеят тревожно. Подир зимата мре пролетта и детинството е невъзможно. И в очите младенчески зрее на греха присмехулният блясък и зениците детски не греят, сърчицата са свити от крясъци. Колко страшно е да си дете в тоя свят, заприличал на блато, дето тлее разврат...
на моя приятел от детството, Мирю Луната плуваше в умисленото нощно небе. Гълъбите кротичко спяха в малкия гълъбарник. Направил им го беше Мирчо миналата седмица. Спеше и Мирчо, завит като пашкулче в топлия креват. Спеше, ала сънят му не бе спокоен, като съня на другите деца. Мирчо бе по-различен от...
Начевам дългообещаното писмо с въпрос: какво е общото между детството и вечността? Детството е сянка на вечността при Бога, вечността е истинското, незалязващо детство. Спомняш ли си оня евангелски час, когато “учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно. И като повика Иисус едно...
Службата, съставена от мен през 2007 г., в чест на 1100-годишнината от блажената кончина на светия равноапостолен княз Борис-Михаил, просветител на българския народ. Паметта му се чествува на 2 май.
Това се случи неочаквано. Пътувахме с моя приятел чичо И. към София с автомобил от един далечен град. Вече наближаваше обед и тъкмо минавахме през някакво малко населено място – пропуснах да забележа табелата с името. Всъщност, не съм уверен имаше ли такава… Още преди да влезем, чичо И. предложи...
Съставена на църковнославянски език през 2001-2002 г. Предварителен преглед: Можете да свалите електронното издание на службата оттук
Изтръпнал наблюдавам нощем как устремно мигът се свлича, след миг, недообикнат още, по сипея, живот наричан. Заспивам и усещам как след някакъв въртоп несвестен, и тоя ден изчезна в мрака, сбогувайки се с мен за сетно! И спомен от далечна пролет, като от стих недоизречен през струите на бесен полет...
Те правеха любов. Когато я направиха, Богдана я нарекоха. Те правеха любов. Не я оставиха край пътя, нарекоха я Катя. Те правеха любов. да се роди ѝ дадоха докрай, нарекоха я Николай. Те правеха любов. И в топли дни, и зиме я канеха – и тя, и той, у тях...
Топла е стаята, потънала в предутрин мрак. Тиха, печална музика се носи в малкото, съкровено пространство. Болното бебе лежи между мама и тате – то е тъй мъничко и беззащитно, че до него те изглеждат като две планини, изпълнени с докрайна обич. Невръстното детенце се усеща надеждно между тия планини,...
Спомнямъ си врѣмето, когато изъ нашия край все още можѣше да се чуе истинскиятъ севлиевски диалектъ – съ невѣроятната му мекота, плавность, неповторима изразность, нѣкои изрази и думи дори не можехъ да намѣря и въ диалектни рѣчници. Тѣ вече сѫ изчезнали. Не си спомнямъ врѣмето, когато севлиевскитѣ народни пѣсни все...
«Сѣмейство» е дума, кореняща се въ словото «сѣме», което на старобългарски често се употрѣбява въ значението «потомство». По своето значение и смисъль сѣмейството е съюзъ, призванъ да ражда потомство, дѣца. Коя жена би се съгласила да се омѫжи за импотентенъ или безплоденъ мѫжь? Или за скопецъ? Безплодието на сѣмейството не...
Старата улица. Старата къща. Нашата стара липа! От стройна мома до корава старица пред старата дядова къща тя бдяла и чакала кога ще се върна под покрива тъжен и роден. Четирсет години откак я познавам — над прага ни клони склонила! И още четирсет с любов бих я гледал и...
На татко и мама Малкото дете седеше край прозореца и гледаше. Снегът се сипеше спокойно и колкото по-дебел ставаше, толкова по-леко падаха върху него нови и нови сребърни пухчета. Вън бе тихо като в сън. Залепило носле върху стъклото, детето слушаше как в печката пукаха и пращяха горящите дърва —...
Родният край е тясно свързан с всяка човешка личност. Опитите да се «интернационализира» самото човешко битие неизменно води до всеобщо оприличаване – тоест обезличаване. Причината е, че човешката личност се оформя «някъде» (духовна топография) и това «някъде» е родово-народностно, започвайки от обятието на майката и бащата. То не е просто...
С колата стигнахме в подножието на планината – могъщата българска Родопа. Но това беше непозната, ширна, висока планина. – Къде е селото ти? – попитах моя приятел, който ме водеше да ми покаже родното си село. – Нагоре, по високото. На 16000 метра надморска височина. Първата мисъл, която ме споходи...
Днес отново го видях. Циганинът от детството. Веднага го познах – същото лице, но набраздено от една тиха, неведома печал. И косите, почти изцяло бели. Сняг върху бронзова земя. Преди повече от трийсет години го съзерцавах как, яхнал маркуча на цистерната, миеше улиците – сякаш юнак от приказките бе яхнал...
Сплъстените завеси тежко висят от източната страна на стаята. Детенцето вече е будно и неспокойно, бие, удря, натиска мама и татко с крачета и ръчички и току-виж заплакало. Ставам и отивам към прозореца, дърпам завесите и ме блъска река от светлина – въртоп от слънце полита през стъклата и залива...
This is a true story, told in essays and verse. This is the inner journey of two people toward one another, in quest for the higher meaning in life and love. And the journey has only just begun. IT WAS THE MID-1980s. A SHY COUNTRY BOY LEFT HIS HOME in...
С благодарност и радост искам да споделя, че в навечерието на завършването на десетата ми книга в превод от китайски език – втори том на «Чудните дела на съдията Бао», – получих следното писмо от Комитета за присъждане на Награда за особен принос към китайската книга (Администрация по масово осведомяване...
Живеем в свят, задушаващ се от собствената си пластмаса. Онова, от което правим домовете си и вещите вътре в тях, в огромна степен отразява нас и отношенията помежду ни. Но пластмасата е нещо много повече от суровина за вещите ни. Какво е пластмасата? – Изкуствено синтезирано вещество. Какво я отличава...
Същинската чума на тоя век (а само на тоя ли?) е алчността – за пари, за власт, за удоволствия. «Няма напълване клисурата на страстните желания» – казва китайската пословица. Представете си до какви размери достига само тази алчност – влизат ти в гаража, намират драскотина върху автомобила ти и ти...
Новитѣ образователни технологии и методики не внасятъ повече знания, а повече игра въ учебния процесъ. Знанията се придобиватъ по простичката и дълговѣчна формула: трудъ+врѣме. А когато къмъ нея се добавятъ и талантитѣ, тя дава постиженията, успѣхитѣ и вѫтрѣшното удовлетворение отѣ тѣхъ. Технологията не може да «компресира» врѣмето, нито да замѣни...
Снощи разговаряхме с един поддръжник на Старата школа и в разговора се явиха интересни мисли. Една от тях бих искал да споделя с всички в групата ни: Словесното развитие като стремеж към пределно развитие на личността Човешкото мислене се изгражда чрез словото. И макар усвояването на родния език да става...
Позлатената делва – Денят «Света Троица» е имен ден на нашия севлиевски храм, където се черкуваме – казах на децата докато се движехме натам в слънчевото утро на 16 юни 2019 г. На този ден в храма е особено светло и свято. И те се държаха много кротко днес, особено...
Колко различни тишини има! Тишината, когато младостта е в силата си и звездите шепнат на щурците. Тишината, която безгрижният сън на детството ни е подарил. Тишината, която по-късно захвърлихме, защото ни носеше скуката да бъдем със себе си… Тишината след 30 години преход, когато повечето селски дворове са опустели и...
У дома има стар телефон оцелял от моето детство. Всичко друго е вече отминало, овехтяло, изгубено, хвърлено, само старият, чер телефон от дома на баба и дядо, се запазил в някакъв шкаф отстранен и от бит, и от свят… Ала някога, в живото детство, колко често на него звънял съм,...
Вратата зее днес отворена… Тук някога кипеше от живот. Под стряхата гнезда на ластовици отлетели се ронят със зида полусъборен; врата без ключ, повярвала на думи, и дом безлюден, своя ключ предал… Пред прага бляска сребърник захвърлен сред костите на гълъби изядени. Ако намериш дом с врата, що зее –...
«Сексуалното образование», както и сексуалната област въобще, е елемент от нравствения светоглед, който не е еднакъв за всички граждани. Чрез подобно «образование» се навлиза безпардонно в една особено чувствителна тема в областта на личната нравствена и религиозна съвест и избор на родителите. В този смисъл задължителното навлизане в тая област...
Тихо капят цветенца в калта. Планините бледнеят тревожно. Подир зимата мре пролетта и детинството е невъзможно. И в очите младенчески зрее на греха присмехулният блясък и зениците детски не греят, сърчицата са свити от крясъци. Колко страшно е да си дете в тоя свят, заприличал на блато, дето тлее разврат...
Той е най-странният дневник, който някога можете да прочетете. И ако не знаете «кода» му, невъзможно е да разберете записаното в него. Родителският дневник се състои от дати и цифри. Нищо повече. За повече, тези родители не са имали време. Родителският дневник не е като другите дневници – обичайният дневник...
на моя приятел от детството, Мирю Луната плуваше в умисленото нощно небе. Гълъбите кротичко спяха в малкия гълъбарник. Направил им го беше Мирчо миналата седмица. Спеше и Мирчо, завит като пашкулче в топлия креват. Спеше, ала сънят му не бе спокоен, като съня на другите деца. Мирчо бе по-различен от...
