Китай и България: Близост и Култура ◄○► Авторски сайт на Петко Т. Хинов 保加利亞與中國:文化與貼近 · 韓裴個人網站

Награда за особен принос към китайската книга

С благодарност и радост искам да споделя, че в навечерието на завършването на десетата ми книга в превод от китайски език – втори том на «Чудните дела на съдията Бао», – получих следното писмо от Комитета за присъждане на Награда за особен принос към китайската книга (Администрация по масово осведомяване...

0

КОСТЕНЯК

Между три хълма, разположени като три силни опори – за гръб срещу полския вятър и дивите зверове – има едно село. Покрай селото тече обичайната река, без която никое българско село не може да живее. В далечината трепка като в мараня гръбнакът на България – старият Балкан. Старо е то...

0

България е още тукъ (мисли за хибридизацията на свѣта)

Спомнямъ си врѣмето, когато изъ нашия край все още можѣше да се чуе истинскиятъ севлиевски диалектъ – съ невѣроятната му мекота, плавность, неповторима изразность, нѣкои изрази и думи дори не можехъ да намѣря и въ диалектни рѣчници. Тѣ вече сѫ изчезнали. Не си спомнямъ врѣмето, когато севлиевскитѣ народни пѣсни все...

0

МИСЛИ ЗА СѢМЕЙСТВОТО

«Сѣмейство» е дума, кореняща се въ словото «сѣме», което на старобългарски често се употрѣбява въ значението «потомство». По своето значение и смисъль сѣмейството е съюзъ, призванъ да ражда потомство, дѣца. Коя жена би се съгласила да се омѫжи за импотентенъ или безплоденъ мѫжь? Или за скопецъ? Безплодието на сѣмейството не...

0

Нашата стара липа

Старата улица. Старата къща. Нашата стара липа! От стройна мома до корава старица пред старата дядова къща тя бдяла и чакала кога ще се върна под покрива тъжен и роден. Четирсет години откак я познавам — над прага ни клони склонила! И още четирсет с любов бих я гледал и...

0

«Сън в алени покои» и моята китайска мечта — радиопредаване

Предаване по международно радио Китай, посветено на китайско-българската ми книжовна дейност и излъчено на 18 декември 2018 г. — с благодарност към създателите му споделям тук. Източник: http://bulgarian.cri.cn/1061/2018/12/18/1s185004.htm Пълен текст на предаването: Песента „Уан Нинмей” от телевизионния сериал „Сън в алени покои” … «Напразно сключени вежди» „ Като цвете вълшебно...

0

За «подходящия спътник в живота» и още…

Случва се в живота жената да срещне «него единствения» — най-подходящия мъж в живота си, едва след като дълго се е лутала и вече е приключила с търсенето. Той обаче е задомен, тя също. Тогава у нея неизбежно се ражда дълбоко огорчение от съдбата, която тъй си е играла с...

0

Зимният прозорец

На татко и мама Малкото дете седеше край прозореца и гледаше. Снегът се сипеше спокойно и колкото по-дебел ставаше, толкова по-леко падаха върху него нови и нови сребърни пухчета. Вън бе тихо като в сън. Залепило носле върху стъклото, детето слушаше как в печката пукаха и пращяха горящите дърва —...

0

Има ли такъв народ?

Има ли такъв народ? А) Към езика си се отнасят като към чужд, даден им за временна употреба, НО… Б) към чуждия благоговеят като към нещо модерно и заслужаващо средства и внимание. А) Когато им се обърне внимание, че в езика съществуват закони, които трябва да се спазват, почват да...

0

Семейството, човешката личност и родния край

Родният край е тясно свързан с всяка човешка личност. Опитите да се «интернационализира» самото човешко битие неизменно води до всеобщо оприличаване – тоест обезличаване. Причината е, че човешката личност се оформя «някъде» (духовна топография) и това «някъде» е родово-народностно, започвайки от обятието на майката и бащата. То не е просто...

0

Село на 16000

С колата стигнахме в подножието на планината – могъщата българска Родопа. Но това беше непозната, ширна, висока планина. – Къде е селото ти? – попитах моя приятел, който ме водеше да ми покаже родното си село. – Нагоре, по високото. На 16000 метра надморска височина. Първата мисъл, която ме споходи...

0

Бронзово утро

Днес отново го видях. Циганинът от детството. Веднага го познах – същото лице, но набраздено от една тиха, неведома печал. И косите, почти изцяло бели. Сняг върху бронзова земя. Преди повече от трийсет години го съзерцавах как, яхнал маркуча на цистерната, миеше улиците – сякаш юнак от приказките бе яхнал...

0

На «Вие»

Има хора, с които мислено разговарям на «Вие» даже когато помежду си си говорим на «ти». Такива едни хора – деликатни, раними, тихи, дълбоки, свидни на душата ми, които се боя да доближа със словото си. Настроението, което такъв човек поражда в душата ми, е калиграфско – на върха на...

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com