Китай и България: Близост и Култура ◄○► Авторски сайт на Петко Т. Хинов 保加利亞與中國:文化與貼近 · 韓裴個人網站

Награда за особен принос към китайската книга

С благодарност и радост искам да споделя, че в навечерието на завършването на десетата ми книга в превод от китайски език – втори том на «Чудните дела на съдията Бао», – получих следното писмо от Комитета за присъждане на Награда за особен принос към китайската книга (Администрация по масово осведомяване и книгоиздаване на Китайската народна република): «Почитаеми г-не Петко Т. Хинов, За нас е огромна чест да Ви осведомим,…

Българско народознание и превод (3)

Българската неповторимост. Кое дава глас на българското слово в душата на детето; българските мириси; българските цветове; българските звуци и българската духовна култура (като вътрешно нравствено знание). Придобиване на български езиков и културен усет — измерения на опита. Скъпи приятели! За мен това е една от най-вълнуващите беседи — тук ще споделя някои неща, които може би ще ви се сторят необичайни, дори чудати,…

ВЪЗВРАЩЕНИЕ – роман за възможното минало и невъзможното настояще на България

Откъси от новия ми роман «Възвращение», чийто първи том очаквам да завърша — с Божията помощ! — до средата на идващата 2018-та година. ВЪЗВРАЩЕНИЕ роман за възможното минало и невъзможното настояще на България Петко Т. Хинов Книга първа Отшествие Предначало Тази тетрадка намерих сред заглъхнали от забвение вещи в кованата ракла на дядо ми. Езикът, на който са писани, е векове по-стар от времето, когато са писани. Отделни…

Българско народознание и превод (2)

Българският език като явление Българската философия на живота. Мястото на художествената литература в народознанието, страни на подготовката за нейния прочит и измерения на прочита ѝ. Скъпи приятели, Старобългарската литература е скучна за съвременните читатели. Преди всичко, защото тя не би могла да се чете пълноценно в превод, но единствено в оригинал. Само когато я познаете в нейната благословена първообразност,…

Българско народознание и превод (1)

Отправни точки 1 Мой приятел, по повод на използван от мен израз — «превод на китайската култура», — ми направи забележка, че «културата не се превежда». Нашето общо призвание не е само по себе си българска или китайска «филология», разглеждана като «езикознание», «история», «културознание», «философия», «география» и други страни на българистиката и китаистиката, но нещо, което обхваща всичко това и едва след това…

Пътуване към дома

Гореща и ясна следобед ме посрещна в бащиния град. Севлиево грееше омърлушено. На завоя към улица «Еделвайс» зърнах, окастрени до разклонението на дънера, яките и коренисти дървета – зрители на моето детство. Някои от тях бяха пресъхнали, на едно кората му бе олющена до лъскава, вкаменена сякаш голота. Гледаш го – яко, дълбоко впито в земята, а живот няма. В миг прозрях – не е вярно, че за да убиеш дървото, е нужно да прережеш…

Стихове от Китай (2017)

ДЪЖДОВНА НОЩ Многохиляден хор от цикади планината безлюдна люлее; тъмнината е непроходима, ситни капчици рони над пътеките глухи бамбука. А във мене притиснати нейде толкоз дълбоко сякаш никога не са били глъхнат други пътеки, по които вече никой не може да ходи… Мои детски пътеки, прахоляци и кътища като родно селце запустяли! Мои друми запомнени мои пролетни птици за далечни земи копняли! Тихо спира дъждът, отмаляла…

Край езерцето в Бейуай

Седя край шумящите води на изкуственото езерце в Пекинския университет за чужди езици. Водите тайнствено увличат мислите към вечността – неизменна и безжалостно близка. И за кой ли път усещам: единствено туй, що правим за вечността, има истински смисъл. А най-важното е туй, що правим от любов – дори най-нищожната, продиктувана от любов наша постъпка, е облагоухана от вечност. Снощи с дълбока тъга си припомнях живота на…

В памет на писателя Тодор Г. Влайков

Написано по случай 50-та годишнина от блажената му кончина, 28 април 1993 г. На една от последните му снимки го виждаме свел кротко беловласата си глава, загадъчна усмивка трепва сякаш в слепите му очи и между пръстите му бляска броеница. Друг портрет, нарисуван от писателя Георги Константинов: „Висок, почти слаб човек, с малка брадичка и с особено, сякаш обгоряло, зачервено от огън лице, миловидно като образите на добрите светии…

Велики петък

  В тоя ден всички смърти на хора любими се събират във мен. Олиселите черепи с голготския череп Адамов се сливат и тежи от мълчание болката и от вяра прелива… В тоя ден прародителски тръпне земята в кожух от зелено очакване; под мъглите утихнал е вятъра, а от златните кътища на далечното детство донасят се като листи, отдавна окапали, гласове незабравени и от тях, под сплъстения мрак, лъха толкова много любов! В тоя ден от…

Дядовата Славчова унука (Т. Г. Влайков)

Тодор Г. Влайков ДЯДОВАТА СЛАВЧОВА УНУКА I Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, ако сте слушале за него, оня дебелия, дето носеше самурен кюрк и ездеше един чер арапски ат, в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. А рабушчия в селския тефтер, дето е даването, го пишеше Славчо Крушака. Дядови Славчови седяха в нашата махала, на горния край на селото, там, до реката. Помня го аз хубавенце дяда Славча. Шестнайсе…

Пътят на теменужките

Тая сутрин се събудих на дъното на светъл вир. Над мъглявото, задимено други дни Севлиевско поле нощта бе изляла езеро от непосилна синева – затова градът се чумереше, несвикнал още с безоблачната шир и огненото слънце на пролетта. Трябваше да ида да взема нещо от печатницата край реката, затова поех с небърза стъпка натам – покрай гимназията, покрай казармите, надолу към крайречния квартал. Точно на ъгъла, където трябваше…