СЪНЯТ НА КАМЪКА   «Ако ТАКАВА книга бе написана през българското средновековие, днес ние щяхме да знаем почти всичко за живота и културата на Второто българско царство»   Скъпи читателю, Представи си, че през българския ХІV век, във Второто българско царство, едно или две десетилетия преди да бъде превърнато то в съсипни, се е намерил велик българин с писателски талант, който трудно може да се побере във времето си.…
Още... | 全文 | Read on
НЕВИННОСТТА Невинността не крещи. Не пресреща, не моли с очи, светлината ѝ тъй е стаена, че единствено в мрака личи. Всред човешката углавна врява тя самотно върви, напосоки. Окована законно, не вярва в учреждения, само във Бог! Невинността няма дрехи голотата си детска да скрие — предпочита да скрие утехата, че и адът не ще я убие…   СИЛАТА НА СЛОВОТО Защо диктаторите първо на словото започват да диктуват? Да го затварят…
Още... | 全文 | Read on
Времето, което прекарваме с произведение на изкуството — все едно като творци или като читатели, слушатели, зрители — има огромно значение. То е време на общение. А общението е неизменно обмяна на духовна енергия. Общението има скрита, тайнствена страна. Мисълта ми хрумна докато се чудех защо една реалистична картина и една фотография на сходен обект ми въздействуват различно — картината винаги ме вълнува, увлича,…
Още... | 全文 | Read on

Град Нанхай — минало и настояще

佛山南海
Брошурата съставих по китайски източници във връзка с побратимяването на гр. Севлиево с град Нанхай (Фошан, Гуандун). Град-Нанхай Подобни статии | 相关文章: Литература в прераждане: минало и настояще на художествената словесност в Китай («Книгосвят», 6/1987, НК, София. С. 273-364) статиите са в pdf под съдържанието, зареждането на вградения файл от 91 страници може... Чудните дела на съдията Бао – глава втора Bao_Ch002…... Веса Паспалеева…
Още... | 全文 | Read on
Историята на едно предателство, една открадната болница и нашия откраднат дом През последните две години семейството ми преживя много изпитания, удари и загуби. В началото на юни 2014 години за малко не ни напусна двегодишният Тошко — някакъв вирус така го разболя, че в пристъп на висока треска детето ни спря да диша повече от половин минута. Тогава жена ми носеше в себе си второто ни дете, та ужасът ми беше двоен — да не загубим…
Още... | 全文 | Read on
Биографична справка за П. Хинов Г-н Хинов, кое обстоятелство провокира интереса Ви към китайския език? Още като дете ме вълнуваха приказките за онова чудно, древно царство далече на изток, наречено Китай. Едно от нещата, които най-дълбоко ме привлякоха в началото към Китай, беше йероглифната писменост. Китай се очерта по-реално в живота ми едва в средата на 80-те години на миналия век. Една неделна вечер в рубриката „От понеделник…
Още... | 全文 | Read on
„Чудните дела на съдията Бао“ е чудна книга. Докато превеждах първия том, отказах се временно — за три месеца, — от превода на любимия ми „Сън в алени покои“. Направих това не защото ми бе нужна по-особена обстановка и вглъбяване в делата Баови — книгата е съвременница на великия роман на Цао Сюецин! — а защото такива занимателни книги не оставят човека на спокойствие, теглят го все по-нататък и по-нататък в действието.…
Още... | 全文 | Read on
Вгледайте се в зеленото пространство отдясно на пътя. Тази обрасла с треволяк, храсталак и буренаци пустош беше нарязана на правоъгълници обработена, засята, китна земя. Когато бях дете, всеки ден след работно време (след 17 ч. без студените сезони) там имаше мравуняк от хора между 30-60 годишна възраст, а сред тях и деца като мен. Те бяха свършили работния си ден и бяха дошли да работят „на бостаня“ (в севлиевския говор това…
Още... | 全文 | Read on

Къде са врабчетата?

врабчета
Най-сетне пролетта дойде. След няколко дни затворничество у дома, излязохме със сина ми да се разходим из Севлиевските улици. Но някакво странно чувство не ме оставяше десетина минути — пролет е, но нещо липсва. Нещо отдавнашно, обикновено, незабележимо важно. Вярно, по-редки са гугуканията на гургулиците. Щъркелите още тракат чат-пат от високия комин край нашата улица. Но нещо недоловимо мълчеше. По едно време ме сепна…
Още... | 全文 | Read on
Книгата на Веса Паспалеева «Бащина земя» е първата от библиотека Златоцвѣтъ, 1942 година, София. Корицата и илюстрациите са работа на В. Лазаркевич. Книгата е събрала в себе си чиста по детски обич към България, словото ѝ е златно като добруджанската пшеница, музиката ѝ е ручейна, от всеки неин ред струи светлина. Приятно четене! vesa.paspaleeva_bashtina.zemya_ Подобни статии | 相关文章: Първа обич (разказ за Ран Босилек) Леда Милева и Ран Босилек…
Още... | 全文 | Read on
Bao_Ch002 Подобни статии | 相关文章: Град Нанхай — минало и настояще Брошурата съставих по китайски източници във връзка с побратимяването на гр. Севлиево с град Нанхай (Фошан, Гуандун). Град-Нанхай…... Веса Паспалеева – Бащина земя Книгата на Веса Паспалеева «Бащина земя» е първата от библиотека Златоцвѣтъ, 1942 година, София. Корицата и илюстрациите са работа на... Китайският Шерлок: представяне на книгата за съдията…
Още... | 全文 | Read on
Късна династия Цин. Над Китай лежи мракът на корупция и подкупничество, дълбока криза в стопанската икономика, разоряване, гнет и страдание, глад и следващи едно подир друго бедствия на обикновения човек. На места несносният живот на народа предизвиква бунтове и въстания. Империята се тресе. простолюдието жадува за справедливост и спокоен живот. И хората с копнеж си спомнят за своите герои от миналото и в несретата…
Още... | 全文 | Read on

Ако си дал / If You Have Given

Милостиня
If You Have Given (Ilya Velchev, translated by Petko Hinov) If you have given to the hungry even a crumble from your bread If you have given to the traveller even a sparkle from your hearth If you have given to a dear one a piece of your heart If you have give to a stranger a breath from your life If you have given, if you have given if you have given anything you haven’t lived, you haven’t lived in vain. Refrain: Nobody can ever deprive you of their love- the love of the people. Nobody can ever take it away from you- the love of the people. Nobody and nothing will take it away from you – your faith in them your faith in them your faith in them. You often are late, o Truth, but you always come, yes, you always come to us. If you have stolen from another man’s glory even a crumble, If you have heeded gossip and repeat it even a second,…
Още... | 全文 | Read on
Леда Милева и Ран Босилек Пролетта на хиляда деветстотин и шеста година беше слънчева. В малкото по туй време градче Габрово тя не даваше мира на децата. Току надничаше през разтворените прозорци на класните стаи и зове­ше палавите душички навън — към нагиздените с върби брегове на Янтра, към полето с отрупаните с цвят трънкосливки или към пробуде­ните горички. Учителите бяха в чудо. Какво да сторят, за да отърват децата…
Още... | 全文 | Read on
Едно отъ многото груби, необмислени и безполезни дѣяния на комунистическата върхушка въ България бѣ унищожава­нето на изконно-българския правописъ, скрѣпящъ по изященъ начинъ единството между западнитѣ и източнитѣ български говори, ведно съ историческото единство между старобългарския и новобългарския книжовенъ езикъ. Както ще покажа въ настоящата статия, истинската цѣль на ко­мунистическия погромъ надъ…
Още... | 全文 | Read on
Миналата година (2015) в “Китайски всекидневник” бе съобщено, че в Япония е открит непубликуван английски превод на романа на Цао Сюецин “Сън в алени покои”. На английски език съществуват два пълни превода на тази класическа книга от 120 глави — на Дейвид Хокс и Ян Сиен-и и съпругата му Гладис Янг. Каква е връзката между “Сън в алени покои”, считан за най-великия китайски роман и Лин Ютан, считан за един от великите апостоли…
Още... | 全文 | Read on
7 октомври 2010 г. Вчера имах изключително топло преживяване в „Града на книгите“ в Чанчън (район във Фошан). Това е първото ми посещение в китайска книжарница — справедливо наречена „град на книгите“! — и впечатленията ми са като потоп. Галерия от светлина, простота, порядък и — море от книги! Добре подредени, ясно маркирани, стройните редици на това мълчаливо, но красноречиво събрание ме теглеха ту тук, ту там, и чувствах,…
Още... | 全文 | Read on
Курс по бизнес български за китайци — къде е уловката в този израз, какво не казва той на хората, чиито пари взема авторът му: 1) за да говори човек какъвто и да било български, нужен е дългогодишен курс за овладяване на практическата граматика на този език 2) едва след това върху това основно знание се наслагват специфичните думи и изрази, които се използват в „бизнес българския“. Изразено с формула: Бизнес български = основен…
Още... | 全文 | Read on

More English Poems (2014)

us-in-rain
* * * Tonight in my dream I woke up at home – in my childhood. And when morning came I woke up again – abroad and found my pillow – wet with tears… * * * LOVE IS SO SIMPLE Looking outside at the rain I feel so lonely again — I don’t believe love is hard Love is so simple, in fact. Just like a raindrop it quells all of my horrible hells Just like a sparrow it hops under the falling raindrops. Love is so easy because it’s not as complex as those relative “notions” and “if”s which make us cowardly stiff: Love loves to treasure and give; love is a pain that forgives. Love never doubts nor insists, it never conquers, but lists. Looking outside at the rain I feel so peaceful again: Love is so simple and white, Like an affectionate child! * With silent steps you came into my life when gloom was burning it more cruelly than…
Още... | 全文 | Read on
Случайно преоткривам колко точен и логичен е старият ни правопис. Например лежѫ (леж`ъ) — “сега азъ лежѫ”; и лежа (леж`а) — “тогава той лежа тукъ, кѫдѣто сега лежѫ азъ”. Разликата във времената е ясна. Произношението също е отразено. Друг пример: конят. А преди се е пишело коньтъ. И се е изговаряло точно както се е пишело — конйът. Изчезналите букви ѫ/ѭ отразяват произношението много по-точно, от а/я, които…
Още... | 全文 | Read on
Севлиево. Петък. Пазара. Необичайно слънчево за ноемврийско утро. Вървя, разглеждам и си мисля: петъчните пазари са малък гоблен с наслов: „българският народ днес“. Не знам дали мога за друго нещо да кажа, че е народно в тая днешна държава, но севлиевският петъчен пазар е 100% народен. Искам да купя мед. Съглеждам мъничка сергия с четири „етажа“ буркани, а в бурканите греят кехлибарени утринни слънца. Въртя се, оглеждам се…
Още... | 全文 | Read on

Спомен за Десети

Добре структуриран хаос
Мисля, че не е нужно да уточнявам, че става дума за 10 ноември на 1989 г. Далечният и не съвсем. За Десети днес се говори с почти същата емоционална обвързаност, с която се говореше преди за Девети. Денят на свободата. Девети. Десети. Единайсети? Изненадващото за мен и тогава, и сега, е, че Свободата дойде в живота ни толкова изненадващо, че не бяхме готови за нея. Не мисля, че беше свобода. Ще дръзна да нарека станалото от Десети насетне:…
Още... | 全文 | Read on
The Tears of Love between Nostalgia and Beauty In “A Dream of Red Mansions” and Bulgarian literature and culture by Petko Hinov (Bulgaria) A. Introducing «A Dream of Red Mansions» to Bulgarian Readership Presenting A Dream of Red Mansions in Bulgarian translation for the first time is not an easy undertaking. To the best of my knowledge, this is the first Chinese classical novel translated into my native tongue, if we accept the term as referring to the period of Ming and Qing dynasties. What could possibly relate a novel of such grandeur to our Bulgarian mind? What thread could possibly lead a Bulgarian reader through the folds of time back into a past unknown and unsavoured, such as the past Cao Xueqin describes? I took betook myself back in time to identify that powerful impulse which compelled me to undertake the translation…
Още... | 全文 | Read on
Откъс от «Бит и душевност на моя народ» от Лин Ютан. Очаквайте скоро на книжния пазар! Някъде Карлайл е казал, че първото впечатление от една действително велика творба неизменно е обезсилващо до болка. Съдбата е отредила на великите да бъдат неразбрани — такава участ е отредена и на Китай. Китай е бил дълбоко, величествено неразбран. „Величие“ е често пъти думата, която наслагваме върху нещо неразбираемо за нас, нещо,…
Още... | 全文 | Read on

The Incorrigible Virgin

handsome_man_virginity
A True Story by Petko Hinov (Han Pei) All this happened in the late spring of last year. All that day I had been making vain attempts to write the story I was commissioned with by the chief editor of… well, of the magazine I am working for. It was hopeless. The shrieks of the sea-gulls, the distant splashes of the blue sea and my impatience got the better of me and I could no longer abide in my hotel room. “Call it a day,” thought I, hastily grabbed my cardigan, for the evening promised to get colder, and ran downstairs. As usual, I took the alley running along the coastal line and vanishing amid a broad copse of bushes, low trees and blossoming shrubs of unimaginable beauty. The lovers’ alley, they called it, and not without reason. The alley was not a straight one, but split in numerous smaller alleys that crossed each other randomly…
Още... | 全文 | Read on

As Sadness Gently Rustles… (Poems in English)

set-fire-to-the-rain-painting
Petko Hinov English Poems Collection One, 2009-2011 Etudes of Gloom (2009) SOMETIMES, AS SADNESS GENTLY RUSTLES My memories of dreamt-of lands More deadly than a love unshared And paler than rejected hands, When I recall the ruby sunsets The roof of home in dewy russet, Do I regret a lonely boyhood? Do I bemoan the flurried days? All gone! They cluster only here Deep in my bosom, glowing free Beneath the clay of vanished tears Below the wings of crawling bees… Do I reject the doleful right and The darker canvass of today? Or mete out memories for sunsets And mockery for love ungained? I plight you, sadness, to the merry Unspoken words in sighs entombed And with a scythe of love unvarying I slash the crippled solitude! TOUCH There is a touch that heals the soul: It drains the sorrow, like a breeze Of all the tears that morning freezes,…
Още... | 全文 | Read on
Remember? Remember the quiet old yard, The quiet old house in the white cherry blooms?— Oh, please, do not shimmer in my prisoned heart Meaningless mem’ries and faraway glooms— For I am imprisoned behind gloomy bars, Meaningless mem’ries and faraway glooms For my own dishonour is my trusted guard And my castigation—a past that still looms. Remember? Recall in the quiet old yard The whispers and laughs in the white cherry blooms?— Oh, please, do not wake up the luminous choir The choir of Angels—a past that still looms— I am but imprisoned behind gloomy bars, Meaningless mem’ries and faraway glooms, A dream, oh, a dream was the quiet old yard, A dream were the cherries afloat in white blooms! D. Debelyanov, (c) 2015, Translated by Petko Hinov, 20 August, 2015, Bogatovo Няма сродни статии | 无相关文章.…
Още... | 全文 | Read on

One Ordinary Evening

една обикновена вечер
By Petko Hinov From the original Bulgarian essay: http://petkohinov.com/?p=1134 One ordinary evening. The rains showered, the clouds melted and of them remained only serenely-white tatters—now they drift away like the minutes of a clock and wipe away the last raindrops from the serenely-blue heaven. Kathy fell asleep in my embrace. I took her outside—to let her breathe the cool air of the fields while sleeping. Everything is melting outside—the evening is melting, the sunset is melting, the clouds are melting, the silence is melting, the birdsongs are melting. My life is melting and in this ceaseless, ever more obvious melting, I cherish the dearness of this moment. This moment is dear to me, because I contemplate it from the future. I have returned back in time forty years. This sleeping two-year old child—it is I.…
Още... | 全文 | Read on
(«Книгосвят», 6/1987, НК, София. С. 273-364) статиите са в pdf под съдържанието, зареждането на вградения файл от 91 страници може да отнеме време – имайте търпение! «„Търсят се китаисти!“ ——така би могъл да прозвучи един колективен призив на издатели от много страни на света, които, обзети от стремежа да придават актуален характер на своята продукция, да не изостават от изискванията на Времето, изпъстрят каталозите си с трудни…
Още... | 全文 | Read on
Горещи поздравления по случай издаването на «Сън в алени покои» в България Ин Яли, съветник по културните въпроси в Посолството на Китайската народна република в България Съвсем наскоро българското издателство «Изток-Запад» издаде за пръв път на български език именития китайски роман «Сън в алени покои». Това е ново постижение в културния обмен между Китай и България, което ме изпълва с извънредна радост. «Сън в алени…
Още... | 全文 | Read on

热烈祝贺《红楼梦》在保加利亚出版发行

HLM-BG-COVER
[«Горещи поздравления по случай издаването на “Сън в алени покои” в България», автор: Ин Яли, съветник по културните въпроси в Посолството на Китайската народна република в България] 热烈祝贺《红楼梦》在保加利亚出版发行 (中国驻保加利亚大使馆文化参赞 尹亚利) 不久前,中国古典名著《红楼梦》第一卷保加利亚文版由保加利亚东西方出版社出版。这是中保文化交流的又一新的成果,我对此感到十分高兴。 《红楼梦》是中国最著名的四大名著之一,这部书在中国可以说是人人皆知,家喻户晓。这部作于200多年前的清朝时期的小说是中国古典文学宝库中最伟大的代表作品。…
Още... | 全文 | Read on
Една обикновена вечер. Дъждовете се изляха, облаците се стопиха, останаха от тях само ведробели парцали — нижат се като минутите на часовник и бършат сетните капки дъжд от ведросиния небосклон. Катето заспа на ръцете ми. Изнесох я навън —докато спи, да диша кърския въздух. Вън всичко се топи — топи се вечерта, топи се заникът, топят се облаците, топи се тишината, топи се птичата песен. Топи се животът ми и в този неспирен, все…
Още... | 全文 | Read on
Едногодишен помен на баба Зарасна пръстта. А на гроба цветята закриха и белега смъртен, но в пустата стая кърви тишината със толкова спомени свързана. Година отмина и все още сякаш любимият глас не замлъква — на вехтата пейка прегърбена чакаш при теб да се върнем по мръкнало. Не вярваме в тая година стопена! Смъртта няма сила над нея! Христос победи. След съня неотмeнен любовта Му над нас ще изгрее! Зарад теб Бога молим за прошка…
Още... | 全文 | Read on
Интервю за в-к «Росица» 18 юни 2015 г. Увеличете снимката, като я натиснете Наградата «Христо Г. Данов» е доста престижна. Какво означава тя за Вас, г-н Хинов? Преди всичко, получих този дар най-неочаквано. За участие в номинациите са се погрижили колегите ми от издателство „Изток-Запад“, за което им благодаря от сърце! От издателството ми съобщиха за номинацията ми, а малко след това — и за това, че наградата е дадена за превода…
Още... | 全文 | Read on
Всеки превод от китайски е вълшебство Интервю на Живка Танчева с Петко Хинов Той е на 42 и е роден в Пловдив. Петко Хинов е китаистът, който тази година получи наградата „Христо Г. Данов” за превод. Той преведе от старокитайски  първия том на романа „Сън в алени покои“ на Цао Сюецин от XVIII век. По обем произведението е приблизително два пъти по-голямо от „Война и мир“ на Л. Н. Толстой, по значимост го определят за „Роман на хилядолетието“.…
Още... | 全文 | Read on
  (Не)преводима ли е китайската класическа поезия Петко Т. Хинов   Is Chinese Classical Poetry (Un)Translatable: Some Peculiarities and Problems of Poetic Translation of Chinese Classical Verse in Bulgarian   Abstract Do the visibility and veracity of Chineseness in poetic translation matter more than poetic beauty in a non-Chinese sense? Are truthfulness and beauty contradictory in a poetic translation? Which are the phases and mental rituals, which condition a “successful” translation from an enigmatic language such as the language of classical Chinese poetry? Are there invariable rules or is the translator free to break from the bonds, which hold a Chinese poet within the realm of what is considered as “correct” classical verse in…
Още... | 全文 | Read on
Благодаря на екипа на АртЕфир за щедро предоставеното време за «Сън в алени покои» и особено на Силвия Чолева за прочувственото ѝ представяне на великата китайска книга!   РОМАН-ЕНЦИКЛОПЕДИЯ Автор: Силвия Чолева За първи път на български език можем да прочетем едно от най-прочутите произведения на китайската литература „Сън в алени покои” в превод на Петко Хинов. Засега първата част. Останалите три ще бъдат съпроводени…
Още... | 全文 | Read on
«Baochai Chasing Butterflies»: Mood and Thoughts A fascinating analysis of the symbolism of butterflies and fans in classical Chinese culture, with lots of references to Chinese literature and poetry; and a profound reading of one very short, but profusely meaningful episode in A Dream of Red Mansions – the moment when Xue Baochai chases two huge butterflies in the beginning of Chapter 27 of the novel. Translated by me in English from the Chinese original for China Intercontinental Press’s magnificent edition of «Selected Essays on Chinese Classic Novels». Baochai_Chasing_Butterflies_HLM.Ch_.27   Подобни статии | 相关文章: Чудните дела на съдията Бао – глава втора Bao_Ch002…...…
Още... | 全文 | Read on
на архим. Серафим (Алексиев) — с вечна признателност   Пролетта дойде. Чудна премяна надяна селцето ни, сгушено в скута на стария Балкан. Жълтурчетата и срамежливите медуники накитиха поляните, къдравите гороцвети и нежните минзухари като шарен миндил застлаха ливадите. Закука кукувица. Вредом по дърветата се разпашкулиха едри, пухкави, бели цветчета — ще речеш, че облаци са накацали по баирите. Из просеките и по…
Още... | 全文 | Read on
Тоше: Тате, хайде да играем с войници, тези (бежавите) са твоите, тези (зелените) са на Тоше. Аз: Добре. Нареждам войниците, а Тошко разполага свой зелен войник върху обърната каросерия, извадена от камион. Аз слагам свой бежав войник с картечница – същия като на Тоше – върху сив автомобил и му казвам: Аз: Нападам, сега ще убия твоя войник! Тоше: Не, не, тате! Той е добър човек (he’s a good guy). Аз блъскам колата и събарям Тошковия…
Още... | 全文 | Read on
Свещено Писание на Новия Завет [The New Testament of our Lord Jesus Christ] Записано по изданието на светия синод на Българската православна църква. Синодално издателство 1990 г. 642 с. Съдържание на 1-ви mp3 CD От Матея свето Евангелие. [The Gospel According to St. Matthew] PlayStopNext»«Prev HIDE PLAYLIST Popout/Отделно прозорче X MP3jPLAYLISTS.MI_33 = [ { name: "1. От Матея свето Евангелие", formats: ["mp3"], mp3: "aHR0cDovL3BldGtvaGlub3YuY29tL3dwLWNvbnRlbnQvdXBsb2Fkcy8yMDE1LzA0L2JnYmlibGUubnpfLjAxLW1hdGVpLTAxLm1wMw==", counterpart:"", artist: "Петко Т. Хинов",…
Още... | 全文 | Read on
След тригодишно усилие по превода и обработката му – първи том на “Сън в алени покои” е вече роден на български език! 经过三年翻译并编辑的努力,《红楼梦》保语版的第一册已经问世了! Книгата е обявена в е-книжарницата на издателство «Изток-Запад», откъдето може да се закупи.   Подобни статии | 相关文章: Поздравления от културния съветник при китайското посолство за българското издание на «Сън в алени покои» Горещи поздравления…
Още... | 全文 | Read on
НЕОБХОДИМИ ПРОМЕНИ В ТРАНСКРИПЦИЯТА НА КИТАЙСКИ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКА КИРИЛИЦА Петко Т. Хинов § 1. Причини, налагащи промените Още от самото начало на тази кратка статия бих искал да направя уговорката, че записването на китайски думи с българска кирилица (транскрипция, български пин-ин или БП) — независимо от подхода, научната гледна точка и метода на изпълнение — не би могло да достигне точността, с която китайският пин-ин…
Още... | 全文 | Read on
Незадоменият човек е клон, а жененият става дърво. Клонът и да се отсече, не може да погуби дървото, но изкорениш ли дървото, с него умират и клоните. Затова жененият има отговорност да се грижи, освен за клоните си, и за своето здраве (духовно и телесно), и за своите корени (памет и традиция) — колкото по-дълбоко ги спуска в родната земя, толкова повече живителни сокове ще пие от нея. Който се грижи за дървото, грижи се и за гората.…
Още... | 全文 | Read on
ТРЕТИ МАРТ Е! Независимо от черния език на човешката неблагодарност, България празнува. Ако не Освобождение (защото някои вече предпочитат думата «окупация»), то поне завръщането ни в историята като държава с личностно име: БЪЛГАРИЯ. Днес, когато все повече излизаме от историята, било емигрирайки, било криейки се в задни дворове, било еманципирано продавайки се на чужди интереси, било превръщайки окървавената с бащина…
Още... | 全文 | Read on
信息源:北京外国语大学汉语国际推广网 在中国羊年春节即将到来之际,保加利亚迎来了中国文学作品翻译出版的一件盛事——莫言长篇小说《生死疲劳》首次被翻译成保加利亚语,并由LETERA出版社出版。为此,索非亚孔子学院于2015年2月16日,在索非亚大学“镜厅”举办了《生死疲劳》保语版首发暨签售仪式。 保加利亚汉学家韩裴(Petko Hinov)先生用了近一年*的时间完成了《生死疲劳》的翻译。他在首发式上,简单介绍了这部长篇小说的内容和与语言特色,并讲述了自己翻译过程中的乐趣和 克服的一些困难,并就观众提出的人名以及中国成语翻译的问题,提出了自己的见解。韩裴也曾先后把《三十六计》、《围炉夜话》等书翻译成了保语。…
Още... | 全文 | Read on

Романът «Жаба» на Мо Йен

moyan-wa
Тотем и реалност образът на китайската жаба в романа «Жаба» на Мо Йен, носител на Нобеловата награда за литература ЧЪН ИН Българистката проф. Чън Ин от Пекинския университет за чужди езици Китайският писател Мо Йен получава Нобелова награда за литература през 2012 г. за романа си «Жаба». В рецензията на журито на Шведската кралска академия методът на писателя се характеризира като «магически[1] реализъм, синтезиращ мит,…
Още... | 全文 | Read on

Три великопостни песни

покаяние-02
Песен първа Отново идат дни на покаяние. С отмерен звън събира храма свят на тихото Андреево стояние* и беден и богат, и стар и млад. На сън отхожда дневния светлик и топъл сняг звънливо пей в улука. Пристъпяш смиром в храма белолик: свещици пред иконите блещукат. 「Помилуй ме!」 — мълви отеготено от скръб житейска грешното сърце. 「Помилуй ме!」 — вторѝ му свят-вселена под свода мръкнал дигнала ръце. И твоя ден към заник се накланя,…
Още... | 全文 | Read on
Откъс от книгата на Лин Ютан «Бит и душевност на китайците» (aka My Country and My People). (Първата част вж. тук) От още по-голяма важност изглежда фактът, че управляващата класа не само произхождала от селата, но също така се завръщала в селата, при което селският начин на живот бил считан за идеалният. Този селски идеал в изкуствата, философията и живота, така дълбоко вкоренен във всеобщото китайско съзнание, е длъжен да обясни до голяма…
Още... | 全文 | Read on
Откъс от книгата на Лин Ютан «Бит и душевност на китайците» (aka My Country and My People). Остава въпросът как е било възможно една нация да надживее тези периодични политически бедствия и да не бъде потопена от тях, както старият Рим бил потопен от ломбардците. В какво се състои тази расова издръжливост* и способност за абсорбиране на чуждестранна кръв? Единствено чрез задълбочаването в тези въпроси може да се придобие истинско разбиране…
Още... | 全文 | Read on
В Конферентната зала на Софийския университет «Св. Климент Охридски» се състоя премиерата на романа на Нобеловия лауреат за литература за 2012 г. Мо Йен «Уморен да се раждам и да умирам». На събитието присъстваха Антония Цанкова, директор на Институтa «Конфуций» в България, проф. Александър Федотов, директор на Центъра за източни езици и култури към СУ, студенти, преподаватели, китаисти и почитатели на китайската литература.…
Още... | 全文 | Read on
http://bnt.bg/file/2015/02/dzk170215_kniga_mo_yen_x264.mp4 “Уморен да се раждам и умирам” – това е заглавието на новата книга на нобеловия лауреат Мо Йен. В “Денят започва с култура” за изданието на български език говори преводачът Петко Хинов. Първите 100 страници на “Уморен да се раждам и умирам” беше едно изпитание за мен и издателството, където в началото малко се смутиха от леко архаичния лексикон и синтаксис. След това включих стила на…
Още... | 全文 | Read on

Крайностите

two-extremes
Във всяка крайност има (много често неосъзната, но реална) злонамереност. Това е причината крайно мнение да поражда крайно мнение от противоположната страна. Чрез крайността човек неосъзнато “изразява” себе си и затова изпитва към нея трайно и много често некритично “доверие” и привързаност. По-голямата крайност носи повече “доверие” към себе си, повече приятно самоутвърждаване. Много често дори…
Още... | 全文 | Read on
Системата на Сюе Шаолан, демонстрирана във видеото по-долу, вече съм я виждал, има и други сходни с нейната, но тя “работи” само в началото, за простите йероглифи, които са по произход ПИКТОграми (人,木,火,山) или идеограми (森,林,姦,囚). За подавящото множество йероглифи, които са идеофонограми (и по силата на това, понякога нямат “логично” или удобно “асоциативно” обяснение (韶,歎,羸), няма как да работи.…
Още... | 全文 | Read on
Л. Н. Меншиков Превод от руски език, Петко Т. Хинов. Цао Сюэ-цинь. Сон в красном тереме. – Т. 1. – М., 1997. – С. 5-20 І. Епохата на великите романи   В китайската литература романът се появява сравнително късно. Ако говорим за анонимния народен роман, породен от особено китайско сценично изкуство — шуошу („разказване на книга「), своеобразен театър с един актьор, — то първите сведения за него се откриват в исторически извори…
Още... | 全文 | Read on
Революционното насилие над обществото и мисленето прилича на преднамерено чупене на носеща тежестта му кост — за да зарасте накриво. Революционерът претендира, че знае тайната на обновлението. Но той забравя, че може единствено да чупи кости, а нови кости за нов човек няма откъде да вземе. След време революцията е забравена, но криво зарасналата кост става еталон за новото общество. Това, което се е считало преди за болест,…
Още... | 全文 | Read on
През 2006 г. написах книгата «Баташките новомъченици», която бе замислена като първи том на една по-обхватна поредица, посветена на български новомъченици, просияли от ХІV до ХХ век. За съжаление, замисълът все още е в застой. Бих искал да споделя второто (електронно) издание на книгата (все още непреработено), заедно със службата, която съставих на църковнославянски език през 2006 г. и преведох на български почти веднага…
Още... | 全文 | Read on
Откриване на карнавала във Венеция. Показват море от хора, които зяпат ставащото… през екраните на умните си телефони. Това сме ние, „записващите хора“. Едва после, като се приберем пред компютрите си, ще съзерцаваме реално откриването от… собствените си видеозаписи. Ето отговор на въпроса: да бъдеш или да имаш. Притежаването — по-важно от преживяването. Способността да поемаме впечатления направо от света…
Още... | 全文 | Read on
Напоследък често-често ми се мяркат статии и публикации за това, че траките са българи, българите са траки, че генетично нямаме нищо общо нито с прабългари, нито с хуни, нито със славяни… Та мисля си, в Китай има стотици малцинства, които генетично са различни, не са китайци. Това, което споява тази велика държава в един народ обаче, се нарича путонг-хуа, всеобщ език (някои неправилно го наричат “мандарин(ски)”, както…
Още... | 全文 | Read on
— интервю с Хауърд Голдблат Стивън Спаркс, 26 май 2013 г. Стивън Спаркс С Хауърд Голдблат ме запозна един общ приятел, Джордж Карол, представител на един издател и поборник на международната литература от северозападния тихоокеански бряг. Господин Голдблат, бивш член на Гугенхайм, има зад гърба си дълга и забележителна кариера като „челният английски преводач на съвременна китайска литература“ („Чикаго Рийдър“).…
Още... | 全文 | Read on
1 Езикът ни се «изчиства» от «старата си» поетичност, «редактират» се умишлено красиви народни изрази като «пукна се пролет», «пукна се зората» (а това «пукване» няма нищо общо с пуканките в нечии глави, а се асоциира с разцъфването на цветна пъпка, нейсе, също нямаща нищо общо с акне). И тази «чистка» се извършва не от друг, а от модерните редактори и литератори. Какво бе разочарованието ми, когато в любимата от детската градина…
Още... | 全文 | Read on

對奶奶的回憶

баба-лили
29, 01, 2015 03:40a.m. 突然想起了奶奶在醫院的日子,思緒猶如潮水般不斷浮現在腦海裡,怎麼也睡不著,索性爬起來拿筆記錄下那段難忘的日子。 她其實是我先生的奶奶,但是我對她卻有著很深厚的感情,這或許與我從小沒能在我親生奶奶身邊長大的緣故有關吧。 2011年當我來到保加利亞,這片我所愛之人成長的土地,見到了這群可親可愛的家人,其中就有這位慈祥的老人——Баба Пенка奶奶。到達的第一天韓裴就帶我去了離家十米開外的老房子看望她。 像 所有其它的保國房子一樣,紅瓦白牆的小房子,低矮的圍牆,房前是個園子,種滿了各種鮮花,一旁還有一片菜地環繞著一個不大不小的溫室。頭髮花白的奶奶見到…
Още... | 全文 | Read on
*   *   * Гледайки яростта, с която натискат педала на газта шофьорите на тежкотоварни (тип международни) камиони току пред входа на нашето училище, съзерцавайки неотстъпността, с която движещи се в насрещното движение мотопедисти им се пречкат, неотстъпчивостта, с която богати родители в тъмно-остъклени луксозни автомобили правят неправилен завой изкосо пред насрещното движение и ядовито свирят на дюдюкащите срещу…
Още... | 全文 | Read on
Един човек живееше на брега на дълбокото синьо море. Имаше той две имения. Едното имение бе разположено навътре в сушата, навръх висока планина, която не се виждаше от брега. Той знаеше за него от дедите си — че там, в поднебесните висоти, има наследство от прадеди огромен дворец, изпълнен с безчетни богатства. Но за да влезе в него и да го наследи навеки, той трябваше да бъде изпитан и известно време, съвсем за кратко, да се занимава…
Още... | 全文 | Read on
Помня го хубаво оня ден. Вървяхме край притъмнелите води на Росица, срещу течението ѝ, все покрай склонените над реката зелени плачещи върби. На моя приятел Кънчо предстоеше да се връща в казармата — тогава той беше войник. Над нас се синееше ясно-ясно небе, мек ветрец люлееше тревиците по речния бряг. Вървяхме ние, трима другари, и кротичко се разговаряхме за едно-друго. Кънчу беше мъчно, че отново трябва да се раздели с…
Още... | 全文 | Read on
Will he find love without lust’s leaven, Love fearless, tearless, perfect, pure, To all with equal bounty given; In all, unfeigned, unfailing, sure? (Charlotte Bronte, Frances) Ще найде ли любов, от сласт незаквасена, Любов без страх, без сълзи — чиста, съвършена, На всекиго с еднаква щедрост подарена, У всички искрена и вярна неизменно? (Шарлота Бронте, „Франсис”, превод — П. Х.) § 1. Колчем съм съзирал красотата, всякога съм искал да не я докосвам с тленните си пръсти. Да не се приближавам до нея с видими стъпки.…
Още... | 全文 | Read on
(Звукозапис за излъчване на 18, 25 юни 2013 г., Българска секция на Международно радио Китай) 1. Въпрос: Романът „Сън в алени покои“ заема видно място в историята на китайската литература и представлява върховно постижение сред произведенията на художествения реализъм. В него писателят от династия Цин, Цао Сюецин, е запечатал житейската съдба на богат феодален род и историята на неговия упадък. Бихте ли запознали накратко…
Още... | 全文 | Read on

На Лилиев

лилиев
НА ЛИЛИЕВ Стихът ти е безумнонежен в сърцето бисерно звъни, ала кого в тоз свят обречен с такава нежност би пленил? Затуй и времето в забрава погребало е красотата на твойте песни – тя не става за чалга, рап или хава… Но с дух бленуващ те политат над разлюлените вълни – и от меда им пак опита душата ми ти с тях рани!… (П. Х., 24 август 2013 г.) Николай Лилиев НЕБЕТО Е БЕЗУМНОСИНЬО… Небето е безумносиньо, полето празнично…
Още... | 全文 | Read on

Есенна коприва

есенна-коприва
Скълбените облаци лягат за сън над ореха, в щурчова песен унесен, край комина лениво лъщи полумесец… Дъжда ще го чакаме утре, отвън ще израстне от него копривата есенна под прозорчето скромно на баба набола… После зима ще дойде, и пролет, и лято, ще е топла земята и буйна тревата, но прозорчето нощем ще грее ли още?…* 11 септември 2013 г.             * Предчувствието се оказа вярно. На 11 септември 2014 г. прозорчето…
Още... | 全文 | Read on

Невинността

невинността-03
Убийството на невинността* е най-страшното убийство. Чудим се защо навсякъде из обществото са напълзели като гадини толкова грубост, безочие, наглост, безсъвестност… Защото с невинността се постъпва като с ненужно бреме в най-ранна възраст. Невинността е осмивана и противопоставяна на зрелостта и това идва от напълно погрешните ни представи, че тя е нещо, което трябва час по-скоро да се изживее, да си отиде от живота…
Още... | 全文 | Read on

След дъждовно…

след-дъждовно
*  Най-сетне и дъждът дойде. Два дни поред студените му капки се промъкваха до всички кътчета на сухата земя – и пепелта преобразиха в кал. *  *  Днес в някаква степен осъзнах мисълта на Ейдлин в огромната му книга за Тао Юанмин, че — парафразирам — поетът може да пише истинска поезия, ако живее истински живот. Нужно е дълбоко целомъдрие на мислите и сетивата, за да усети човек истинската “поезия на планините и водите”.…
Още... | 全文 | Read on
Откъс от древнокитайския трактат по военно изкуство «Тридесет и шестте стратегеми». Книгата е отпечатана от реномираното издателство “Изток-Запад” през м. декември 2013 г.   Сведения за книгата «Тридесет и шестте стратегеми» Произходът на книгата „Тридесет и шестте стратегеми“ се приписва на перото на Ян Нанкъ, живял в Сиен’ян по времето на династия Цин (246—207 пр. Хр.). Това е книга по военно изкуство, която…
Още... | 全文 | Read on

Двата контейнера

двата-контейнера
На нашата селска улица имаме два контейнера за отпадъци. Единият е здрав и може да се затвори до долу. Другият е развален и остава открехнат с около пет сантиметра. Естествено, за да отвориш разваления контейнер са нужни малко по-малко усилия — само с пет сантиметра преместване на капака му, но все пак са по-малко. Едно утро отивам да хвърлям боклука. Гледам, контейнерът с разваления капак пълен. Брей, викам си, толкова бързо…
Още... | 全文 | Read on
Струва ми се, че гордостта с миналото е отместила встрани една доста по-важна черта на родолюбието, а именно чувството за наследство. Дори за парченце земя, над която някой твой дядо е лял потта си и в която е вложил в нея всички усилия на живота си – да я придобие, обработва, запази, предаде по-нататък. Най-страшното престъпление против родолюбието е доброволното прекъсване на това „по-нататък“, в което навярно мнозина…
Още... | 全文 | Read on

Този топъл богатовски вятър…

този-топъл-богатовски-вятър
Преди трийсет лета беше есен като тази сега. Седнал бях на тревата край старата плевня, дето вече я бутнаха. Там под превитата ябълка, дето я отсякоха, гледах оса как се вие над паднал от вятъра гниещ плод… „Сега“ — си помислих — „е времето, което ще съзерцавам подир трийсет лета, ще е спомен за спомен осата, ще е спомен за вятъра вятърът, ще е толкоз желан, сякаш станал от гроба задушен тук отново дошъл съм… Тогава този…
Още... | 全文 | Read on
Ако трябва да дам определение за почтеност и „почтен човек“, бих използвал следното съвсем кратко определение: човек, който не използва другите хора. Непочтеността се ражда в сърцето в мига, когато съзнателно или не ние се интересуваме от другите през погледа на изгодата за себе си. „Изгодата за себе си“ има страшно много разновидности, макар да се нарича с общото име корист. Тя може да се маскира и като обществена полза,…
Още... | 全文 | Read on

Стари и нови ери

2001 Ape with iphone.jpg
Все повече се убеждавам, че историческите периодизации (първобитен, робовладелски, феодален и пр. строеве) не са добре съгласувани с психичното битие на човешкия род. Струва ми се, че от втората гледна точка за всички земни хора съществуват само два синхронно протичащи периода: повечето люде живеят в периода на старата ера, една минимална част, почти невидима – в новата ера, сиреч периода на Новия завет. Разделението…
Още... | 全文 | Read on

The BUYcycle of History

consumerism
Или: колелото на историята Епоха на безследно изчезналите: народни добродетели национални богатства хубава родна реч свян и честност, благородство и достойнство. Епоха на нищото, което ще остави подир себе си наследници-деца, което всякак ще следи и друг да не остави нещо. Епоха на човека-тръба от едната страна влизат „консумативи“ от другата страна излизат… (пак консумативи), а човекът си мисли: сит съм пълен съм…
Още... | 全文 | Read on

Отдръпване

отдръпване
на Светла Отиват си бащите ни смирени от спомени по сипея на времето, в браздите неизкарани полягат с отколе непогалвани чела. С изопнати от кръста слепоочия, с разтегнати до сетна вяра длани… Замират думи нечии за смисъл зариват нечий смисъл, цял във рани, и дето хляб е расъл, гният корени реките отшумяват забетонени. Бащите ни, криле от нежност свили с въздишка си отдъхват под иконите. Петко Т. Хинов, 14 декември, 2013 Из стихосбирката…
Още... | 全文 | Read on
Нека пазим българските думи. Чрез тях родната ни земя се съединява с народа си. Чрез тях гората е гора, езерото е езеро, ручеят — ручей. Изгубим ли българските думи, ще изгубим и земята си. РУЧЕЙ Как с родни думи да запиша музиката твоя? Самата дума „музика“ чуждее… А твоят глас звънлив се лее, пее, ломи се бистро, клоните люлее, че бих те назовал аз звуколей! С тез –ей и –ее чисти, светли думи когато чуя всичко в мене грее и чичопей…
Още... | 全文 | Read on
Докъде води логиката “ние нямахме, нека те (децата ни) да имат; ние се блъскахме, нека на тях да им е леко” се вижда както в следкомунистическа България, тъй и в съвременен Китай. По този повод мъдрецът Уанг Йонгбин е написал преди повече от 200 години следното: 縱容子孫偷安,其後必至耽酒色而敗門庭;專教子孫謀利,其後必至爭貲財而傷骨肉。 “Ако [родителите] оставят децата и внуците си да си гледат спокойствието [когато са малки],…
Още... | 全文 | Read on
В наше време на лъжата краката са дълги, много дълги! А ако истината покаже и кутрето на левия си крак, отсичат й се и двата крака… И тогава отново се оказва и доказва на дело, че на лъжата краката са по-дълги, дори да се състоят само от безмозъчно много кутрета! *   *   * По отношение на светците има нещо, което често пренебрегваме къде от незнание, къде от гордост — когато обявяваме някого било за светец, било за отстъпник от истината:…
Още... | 全文 | Read on

Достойните и силните

yellow flower
Малцина достойни хора биват прославени, оценени приживе. Така е било в историята, тъй и ще бъде. Приживе прославят силните и властните – от страх пред тях. Достойните обикновено не са сред тях. Достойните черпят достойнството си от онова, що е над времето и едва когато те напуснат времето славата им ги намира. Затуй известността приживе и достойнството си подават ръка в изключителни случаи. Такива са законите на мъдростта.…
Още... | 全文 | Read on
Историята, според мен, не е нишка, която се разплита, а кълбо, което сe върти и омотава-размотава. Съблазънта на рационалното мислене е в опита да се разплете това кълбо — вижте към каква линеарност прибягва хронографията, представяйки събитията като нишки и възли в една последователност. Прецизността тук е невъзможна, орловият поглед е относителен, мерките и теглилките са обременени с човешки чувства и дълбоко лични…
Още... | 全文 | Read on

Събуждане

събуждане
Зората сънно вдига клепки и глухият сумрак редее ресниците на къра трепкат билата приказно немеят… В присъница съзнавам светло че нов ден в къщата ни влиза и благодарност тиха сепва в сън обновената душа. Животът ми отново почва и днес не трябва да греша — че утрото е Божий дар че отделила е нощта с бездна от сън — на злото руините с море забрава — всичко разрушено и пак ме чака моят път сред толкова недоцъфтели сред толкова…
Още... | 全文 | Read on

Родна ласка

родна-ласка
Родна ласка “И за Бога забравила, тихо България чезне. Мрат селяците кротки, изчезват гори и селца. В събота по обед, на втория ден след Петковден на 2005 година (по стар стил, 27 октомври), незнайно как, загина моя мил дядо Петко, старец на осемдесет години без един месец. Загина, докато се трудеше. Баба Пенка бе турила обеда и го чакаше, а той все не идваше. Ниски облаци бяха прихлупили студеното есенно поле край село Богатово,…
Още... | 全文 | Read on

Зимна мелодия

snow-village-night-1
В малката стая малкото мое момче е заспало, турило топли ръчички в шепата ми под едната си буза. Слушам честото му дишане в тишината на зимната нощ — дихание от дъха ми; слушам бързия туптеж на сърчицето му в мрака на снеговитото поле — сърчице от сърцето ми. Всичко е цяло — цяло като нощния купол над белия кър. Колко е цял светът, когато край мен тихо спи моят мъничък син! Далеко в заспалите небеса трепкат като капчици бистра…
Още... | 全文 | Read on

Изгубени красиви слова…

meandering-rill-©-Eric-Jones
ИНТЕРЕСНИ КНИГИ: „Изгубени красиви слова в английския език“ от Чарлз Макей. — Lost Beauties of the English Language, by Charles Mackay LL. D. Книгата е издание на „Книги на библиофила“ (!) и вече е библиографска рядкост. Показателното е, че тя е безценна и обезценена в същото време — купих си я на Ebay за… 0.99 £ от Великобритания. Бе грабнала вниманието ми в НБКМ още когато бях студент, началото на 90-те. Съдържа редки, красиви думи, безследно отшумели от това,…
Още... | 全文 | Read on

Миг от слънце

миг-от-слънце
Миг от слънце. Ние не помним този миг. Той ни е носил на крилете си, без да сме го забелязали. Хората говорят за някакъв звезден миг, но аз си давам сметка, че онова, което душата ми вижда, кога затворя очи за отдих, са мигове от слънцето. И едва сега осъзнавам колко крив съм бил, когато съм роптаел в някои свои мигове от слънцето, дори и в най-дъждовните от тях. Ето, приклопил очи, аз виждам един миг от слънцето — под планината Сицяо,…
Още... | 全文 | Read on
Нощни разговори край огнището Уан Юнбин (1792—1869) © 2014. Встъпителна студия, Петко Хинов © 2014. Превод от старокитайски език и коментари върху текста Петко Т. Хинов, © 2014. Издателство „Изток-Запад“. Всички права запазени Консултанти по превода: Сяо Ли и Сие Сюемин   Искри от огнището на мъдростта (Предговор към българското издание на книгата) В старата китайска литература има три книги, наречени „трите чудни книги на житейската…
Още... | 全文 | Read on
«НОЩНИ РАЗГОВОРИ КРАЙ ОГНИЩЕТО» от Уан Юнбин ИЗБРАНИ ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА (повече за нея) 序 Встъпление 寒夜圍爐,田家婦子之樂也。顧篝燈坐對,或默默然無一言,或嘻嘻然言非所宜言,皆無所謂樂,不將虛此良夜乎?餘識字農人也。歲晚務閑,家人聚處,相與燒榾柮、煨山芋,心有所得,輒述諸口,命兒輩繕寫存之,題曰圍爐夜話。但其中皆隨得隨錄,語無倫次且意淺辭蕪,多非信心之論,特以課家人消永夜耳,不足為外人道也。倘蒙有道君子惠而正之,則幸甚。 鹹豐甲寅二月既望王永彬書於橋西館之一經堂…
Още... | 全文 | Read on

Война!

massacre-in-korea
ВОЙНА! Името е изписано на челото на не един политик. Тези дни гледам как моят малък син расте, как се радва на буболечките в тревата, на щъркела на комина, на шарената черга на селските ливади. Той не знае за безсънните нощи на родителите му, за тревогите и тайните болки в сърцето на „мама и тате“. Господи, колко мъка и радост е, докато едно дете порасте и стане хубав, разумен мъж или красива, достойна жена! Мисля си — а не е ли и онова…
Още... | 全文 | Read on
ОБЕДНЯВАНЕТО НА ЕЗИКА НИ е знак за духовно огрубяване, за вътрешно оварваряване на народа ни. Напливът на чуждиците пък е знак за объркана и донякъде оснобена ценностна система. Има естествена нехомогенност на коренните думи, която е резултат от пряко съобщение между два разноезични народа – в румънския от ХІХ век има много български думи (булгар, например е означавало “градинар” – и, уверен съм! – вещ градинар!),…
Още... | 全文 | Read on

Реквием за баба

реквием-за-баба
Дори когато вярата тихо увещава ума, че душата й е вече в покой, че баба се е избавила от дългогодишните страдания, на които разнебитеното й здраве я беше обрекло; дори когато молитвата укротява вълните на съмнението — сърцето все още се свива от болка. И това е болка не толкова за нея, която изживя живота си скромно, наистина трудолюбиво — чак страдаше в последните си години, че не може вече да се труди за нас! — с безкористна…
Още... | 全文 | Read on
Трябва в езика ни да се въведат, за употреба в науката и законодателството, термините „екология на езика“ и „престъпления срещу езика“. Замърсяването на езика вреди на живота на обществото ни не по-малко от замърсяването на природата. Навремето Х. Мюнстерберг бе писал с тревога за „интелектуалния престъпен свят“ като за „заплаха над нашата епоха“: „Пороците на престъпния свят в обществото дават лъжливо удовлетворение…
Още... | 全文 | Read on

Ценности и ветрове

wind-and-leaf
Без здраво вкоренени духовни ценности човек се превръща в управляемо добиче — „пусни“ му глад, „създай“ му жажда, и той ти се покорява или се срива, освен ако не е духовно възпитан, до равнище зверски инстинкти — духовната му празнота може да се изпълни лесно от всевъзможни оправдания за всякакво зверско поведение. За тези оправдания добре се грижи и съвременната почти изцяло материалистична култура: всяко обяснение…
Още... | 全文 | Read on
1 Ще ви направя услугата да предам сбито съдържанието на всички основни сюжетни нишки на втория том на „Сън в алени покои“: Дзя Баою, ексцентричният юноша, наследник на феноменално богатата фамилия Дзя, е влюбен в братовчедка си Лин Дайю, която също е влюбена в него. Баою несъзнателно я оскърбява, двамата често се дракат, после бързо се примиряват. Непредпазливият флирт на Баою с млада прислужница довежда до нейното самоубийство.…
Още... | 全文 | Read on

Дайю погребва цветчетата

zang-hua-01
Плачевна песен на Лин Дайю при погребението на цветчетата, «Сън в алени покои», глава 27-ма. Превод на български език, П. Т. Х.  花謝花飛飛滿天,紅消香斷有誰憐? 遊絲軟系飄春榭, 落絮輕沾撲繡簾。 閨中女兒惜春暮, 愁緒滿懷無著處。 手把花鋤出繡簾, 忍踏落花來複去? 柳絲榆莢自芳菲, 不管桃飄與李飛。 桃李明年能再發, 明天閨中知有誰? 三月香巢初壘成, 梁間燕子太無情! 明年花發雖可啄, 卻不道人去梁空巢已傾。 一年三百六十日, 風刀霜劍嚴相逼。 明媚鮮妍能幾時, 一朝飄泊難尋覓。 花開易見落難尋,…
Още... | 全文 | Read on

Жални песни за селяните

на-нивата
Създадени от средновековния китайски поет Ли Шън (772-846, династия Тан), тези две стихотворения звучат учудващо съвременно. Силата на мъката, силата на хляба, силата на труда…   憫農(1) 李紳(唐) 鋤禾日當午, 汗滴禾下土。 誰知盤中餐, 粒粒皆辛苦。 Жална песен за селяните (1) Окопават те посева, жежко слънце към пладне отива, и потта им земята край засятото зърно попива. Ала мисли ли някой на трапезата в нашите ястия с колко мъка и…
Още... | 全文 | Read on